Уважение за 15-и

Днес 700 000 ученици отново ще прекрачат училищния праг. 57 000 от тях ще го направят за първи път - с трепетно очакване и малко страх.
Призивът на много училищни ръководства е децата да не идват с цвете, а родителите им да направят дарение за различни каузи.
Апелът към родители и ученици обаче трябва да е друг - да идват с уважение. Към науката, към знанието, към учителите, към съучениците си. Защото зачитането им почти изчезна през последните години. Заменено бе с неглижиране, арогантност, претенции и непочтителност. Родители и ученици някак забравиха, че на базата на това уважение децата ще градят собственото си бъдеще.
Няма как учителите да приемат чуждите деца за свои, да дадат всичко от себе си, да прелеят своите знания в детската глава, ако срещу себе си не усетят доверие и признание. Взаимният респект ще закрепи връзката им през всичките години на обучение.
Децата трябва за знаят, че ако не признават ползите и ценността на школото, няма какво да правят в него. Ако влизат в класната стая с пренебрежение към труда на преподавателя и личността на ученика до тях, вредата от действията ще им се върне десетократно.
Вината за атмосферата, която цари в българското училище, е обща. Тя не е нито само на поредния министър, нито на администрацията, на висшите и нисшите чиновници, на директорите, на учителите, на семейството, на учениците.
Вината за състоянието на образованието е на всички и е крайно време всеки да поеме своята отговорност, вместо да търси оправдание в чужда безотговорност. Когато всеки копае упорито в собствения двор, реколтата ще е богата. Чакането да се получи наготово, без да се положи труд, няма да доведе до добър резултат.
Затова и призивът към учениците днес не трябва да е: "Елате без цвете", а "Елате с желание за знания, с хъс за победа, с благоговение пред науката". Грехота е децата да страдат от вражеската обстановка, от бойното поле, в което се е превърнало училището.
Апелът към възрастните участници в системата е да не се приемат като врагове, които трябва да се надхитрят и наклеветят. Те трябва да са партньори в постигането на най-висшата цел - успешното бъдеще на децата.
На добър час!