Устойчивостта на бактериите към антибиотици убива 700 хил. души годишно

Преди векове дори най-баналната бактериална инфекция можела да бъде смъртоносна, но от началото на 40-те години на ХХ в., когато на медицината вече е познат първият антибиотик - пеницилинът, тази заплаха била елиминирана. Но от края на ХХ в. бактериалните инфекции отново са заплаха, защото прекомерното и базразборно предписване и вземане на антибиотици направи бактериите устойчиви към тези медикаменти. Например антибиотикът не е ефективен при настинка, но през 50-те, 60-те, 70-те години хората пиеха тези лекарства, а неправилната им употреба с годините ги компрометира, а бактериите в човешкия организъм се научиха как да се приспособят към врага и да го заобикалят успешно. Колкото и да е странно, за да не кажем - непрофесионално, световната статистика сочи, че половината от антибиотиците се изписват за вирусни инфекции. В такъв случай те не само, че са безполезни, но и организмът привиква и при батериална инфекция те престават да действат. 
700 хил. души стават жертва на антибиотична резистентност всяка година в световен мащаб. По данни на The Review on Antimicrobial Resistance UK e възможно през 2050 г. броят на жертвите вследствие на инфекции с резистентни микроби да достигне 10 млн. души годишно, което е

повече от жертвите на рака

всяка година сега. Тези данни бяха оповестени на конференция в рамките на Световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотици и Европейския ден на антибиотиците, организирана от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в София. "България е на средноевропейско ниво по отношение на антибиотичната резистентност, но ситуацията може да се влоши заради продължаващите случаи на неправилна употреба на антибиотици и лоша хигиена в болниците. Тревожен е фактът, че повишената резистентност засяга както бактериите, причиняващи особено опасни инфекции като антракс и бруцелоза, появили се това лято у нас, така и причинителите на грип, хепатит и HIV", заяви националният консултант по микробиология професор д-р Тодор Кaнтарджиев. 
Антибиотичната резистентност е

една от най-големите заплахи за човешкото здраве

в наши дни и може да засегне хора от всякаква възраст навсякъде по света. Тя възниква по естествен път, но неправилната употреба на антибиотици при хора и животни може значително да ускори процеса. Все повече болести са трудно податливи на антибиотично лечение, тъй като използваните медикаменти са все по-неефективни.
По данни на НЦЗПБ у нас от антибиотиците близо

80% се прилагат в извънболничната помощ

но липсва контрол дали медикаментите се предписват правилно. В българските болници се изписват 3 пъти повече антибиотици, отколкото в развитите европейски държави и се наблюдава тенденция за увеличаване на резистентността.


Проучване на СЗО сочи, че...

Близо 64% от около 10 хил. души от 12 държави вярват, че антибиотиците повлияват върху инфекции, предизвикани от вируси.
Близо 1/3 (32%) от анкетираните смятат, че трябва да спрат приема на антибиотици, когато се чувстват по-добре, вместо да изчакат да свърши предписаният курс на лечение.
В действителност бактериите (не хората или животните) развиват механизми на резистентност към антибиотиците и разпространението на тези бактерии предизвиква трудни за лечение инфекции.
Почти половината (44%) от анкетираните мислят, че антибиотичната резистентност може да се прояви само при хората, които приемат антибиотици редовно. В действителност всеки, на всяка възраст, от всяка страна може да получи резистентност към антибиотици.