"Уста" Тодор Нанчев вдъхновен майстори къщи от Възраждането

Моето изкуство е синтез, в който архитектурата е само единият компонент. Изящно изкуство е вторият. Следва дизайнът, защото всичко, което виждате, аз трябва да го измисля - произведенията са почти изцяло авторски.
В творбите ми има и много история - важно е да познавам съответната школа и място, да усетя духа на Копривщица, Пловдив, Мелник. Получава се съвкупност от дисциплини, знания, труд, който полагам от ранна детска възраст, изповядва 26-годишният Тодор Нанчев, който (изработва не е най-точната дума) твори авторски модели на типични за българската традиция възрожденски къщи.

Така се нарича и последната му изложба в Регионалния етнографски музей в Пловдив - "Български възрожденски къщи", която цял месец диви посетителите на неповторимата Куюмджиева къща, приютила уникални сбирки и експонати на бита и духа.
Ако търсите наследственост - няма, роден съм в София, нямам строители или архитекти в рода си, нито майстори резбари, каменоделци, художници. Всичко започна от любовта ми към архитектурата, изкуството и историята, а преди три години ги съчетах, започвайки тази насока в творческата си дейност, разказва увлекателно младият мъж.

Струва ми се, че човек трябва да го има заложено у себе си, да го усети, да знае, че носи такова зрънце в себе си. А трудът и дисциплината са особено важни, за да го развиеш. Едно е човек да притежава талант, но по-важна е целеустремеността, насочеността и трудолюбието. Благодарен съм на всички около мен.
Питам за приятелите. А, усмихва се, приятелите ми приемат моите интереси и занимания с уважение и респект.

Работата му може да е много уморителна, защото е прецизна, "пипкава", изисква здрави нерви и слонско търпение. Но когато има конкретна поръчка или изложба, това е "сладка" умора. Тогава Тодор Нанчев разбира, че е имал вътрешната потребност да направи даден проект, модел, детайл. Минавайки през разума, неговото изкуство трябва да се обясни по достъпен и атрактивен начин, защото представя архитектурното и културно наследство на България.
Дава ми вяра, сила, че това което правя, е смислено, защото има недостиг на такъв тип експозиции като цяло. От прагматична гледна точка се вижда, че по този начин се създават интересни дестинации за туристите и се онагледява архитектурното ни наследство. Това е един от основните ми приоритети - да покажа какво имаме, защото културата е най-добрият посланик на всяка държава. Тя е лицето на всяко общество, обобщава философски творецът, в чието време са отделени часове за срещи и разговори с потенциални партньори и меценати.

На 10 години момчето започва да прави идейни проекти на къщи без изобщо да е учило архитектура. По-късно, като ученик в Гимназията по архитектура и строителство в София, участва в конкурс на Съюза на архитектите и печели приза "АрхИдея". Печели и награда на публиката, и признание за проект с висока социална значимост за един културен дом.
Тогава бях 16-годишен, казва с учудване младият мъж. Не е броил колко са къщите "измислени" и "построени" за десет години в мащаб 1:100. От цикъла "Български възрожденски къщи" обаче са над 20, направени за период от 3-4 години. Онези, от експозицията в Пловдив, чието бъдеще, когато говорим не е известно, но когато четете тези редове може и да се знае, са 12.
С Регионалния етнографски музей в Пловдив се намерихме взаимно, не скрива задоволството си Нанчев. Задължен съм им за организацията, съдействието, прекрасната съвместна работа, която имахме. А мислим и за бъдещ проект, който засега ще остане в тайна.
Преди година Нанчев направил проект за възстановка на синагогата във Видин, която била експонат в изложбата, подготвена съвместно с посланика на Италия у нас Стефано Бенацо. Той освен организатор бил и автор в експозицията. Дипломатът от 12-годишен започнал да майстори модели на кораби и лодки, а старата му любов към изработката на архитектурни модели и в частност на църкви го направила съавтор в изложбата в София, онасловена "Толерантността: пътеводна светлина във вярата и живота".
Въпросът: "Мечтаете ли да си направите къща за живеене?", получи отговор - "Разбира се!", но Тодор очевидно остана изненадан от питането. 
Малките къщички той изработва за 3-4 месеца всяка - без специални инструменти и апаратура, без лупи и микроскопи. Основният инструментариум се състои от ножица, макетен нож, линии и триъгълници. Всичко е ръчно рисувано и издълбавано върху специална ръчна хартия, картон, дърво, фолио.
Решаващо за успеха на творбата знаете ли кое е, пита внезапно творецът. Не материалът, а работата по него. Понякога се налага да си правя собствени сплави от материали, да си ги скулптирам - щерни, ковано желязо, дървета, каменни зидове за огради. Материалът трябва да е фин, подчертава майсторът на приказните къщи, за да е по-лесна обработката му и да се получи изящен резултат.
По прозорците и в дворчетата се виждат елементи от ковано желязо, типични пловдивски фенери, копривщенски кладенци, комини. И всичко е рисувано ръчно. В процеса на работа къщите на Нанчев приличали на строеж - със скеле, укрепени допълнително, за да няма изкривявания. 
Неговото уникално изкуство е скъпо, шедьоврите на българската възрожденска архитектура са в лимитирани серии, което ги прави трудно достъпни на пазара. Една къща струва от 500 до 2000 евро и откупки досега са правили предимно чужденци. Тодор Нанчев често продава творбите си по номинал, за да си набави отново скъпите материали, така необходими за следващата "постройка".
Проектите за постоянни експозиции са една от най-важните задачи на младия творец, който сам си е и продуцент, и мениджър, и търговски представител, и идеен мотор  за създаването на атрактивни изложби, популяризиращи опазеното или изгубено архитектурно наследство.
Сред бъдещите важни проекти на Нанчев е възраждането на архитектурното наследство на Стария Пловдив, защото ще съдържа три групи творби: авторските му произведения на изкуството, които третират духа на характерната за Пловдив и региона - Копривщица, Карлово, Родопите възрожденска школа; възстановки на разрушени къщи - изгубеното наследство, и третата група - ценни образци на пловдивската архитектурна школа, които са в относително добро състояние и си струва да бъдат показани, за да се насочи интересът на гостите и туристите към Стария Пловдив. С две думи - целта му е създаване на културно-исторически маршрут.
Свободната професия дава възможност на  Нанчев всеки ден да работи различно, но често стига до 16 часа, а когато тича да урежда изложби и проекти, прави проучвания, търси материали, води кореспонденции - "само" по три. Всичко си изработва сам, защото "съм много взискателен". Дори прозрачните кутии, в които къщите се експонират са ръчно изработени, както и транспортните.
Къща за жена Тодор Нанчев още не е правил. Никой не ме е вдъхновил - казва - и не си е поискал такъв дом... Обещава да се обади, когато този момент, може би много скоро, настъпи.