Успех вляво може да имат само честни хора

Тодор Канев

 
Наскоро се срещнах с група, която представляваше левицата в района. Тези мои приятели приличаха на войници от армията на Наполеон, но след битката при Ватерло. Преди две години на 14 юни лидерът на левицата постави ултиматум към своите другари, в който заяви: или властта, или поста на един олигарх, този именно момент се оказа Ватерло за левицата.
Днес може би раните на войниците да са зараснали от битките, които водиха през изминалата година на сражения, но разочарованието от този акт ги прави унили и уморени. Сегашният образ на тези мои приятели е много близък до картината "Човека с мотиката" на френския художник Миле, в който човекът се подпира на своята мотиката и се взира в земята, а от лицето му струи пустота. Прегърбен от товара на времето и тежестта. Кой направи този човек безчувствен, отчаян, без надежда, без болка и всякаква надежда? Това ли е човекът, който трябва да преоткрива светове и да повдига духа на времето, който властва над света и работи за по-добър живот. Няма правда би възкликнал онзи, който гледа този човек, защото той е станал роб на своята земя.
В същото време представителите на десницата се опияняват от властта, която в момента е в техни ръце. Кадруват във всички възможни ведомства по модела "Свой", като основни критерии за назначаване са некомпетентността и корупцията. Десницата се отдели от дъното, на което беше паднала в продължение на една декада и днес надига гордо глава. Основната причина за това е пак в левицата, тъй като тя не оправда обществените очаквания след 2013 г. и позволи да я представят единствено като подвластна на корпоративно-олигархични интерес.
Днес ни интересува повече онова, което става вляво, а не вдясно. Много въпроси чакат отговори вляво, но не се намира време и смелост да се повдигнат. Поради тези причина левицата изгуби подкрепа. Обикновено говорители на левицата бяха онези, зад които стоеше корпоративен вот, а хората не ги възприемаха като лица, олицетворяващи автентичното ляво. Немалко представители на левицата на национално и местно ниво в последните години прокарваха дясна политика, а по време на избори заблуждаваха именно тези мои другари, че ще се борят за техните идеи. Днес, когато са в опозиция, техният глас не се чува, защото десницата управлява и техните корпоративни интереси не са накърнени. От тези действия страдат обаче най-тежко обикновените членове на лявата партия и техните поддръжници.
Електроните медии се надпреварваха и днес се надпреварват да търсят онези лица в БСП, които могат да вдигнат рейтинга на съответното предаване с критика към самата партия. По никакъв начин обаче критика не заслужават онези хора, които са членове на партията от десетки години и никога не са искали постове или властта. Голяма част от онези, които видяха, че левицата не носи материални и други дивиденти поради това, че не е във властта, днес са основните й критици. Дори я напускат, тъй като сегашната позиция не им харесва. Същите тези критици преди две години гласуваха и подкрепиха модела "Кой" и доведоха левицата до днешното й позорно положение. Опитаха се да разцепят левицата, но това не им се удаде, а днес отцепниците са част от дясното управление, което ясно показва каква е била посоката на въжделенията им по времето, когато те са били начело в БСП.
Ще съумее ли да се изчисти левицата от онези, които я доведоха дотук?
Говорейки с хората, представляващи социалистическата партия в района, установих, че те осъзнават че лявото изобщо е изправено пред съдбоносен избор и ако се направи грешка, то връщане назад вече няма да е възможно. Макар и видимо тихи, техните сърца жадуват за лява политика и истински леви представители в местната власт. Може би именно днес е именно времето, в което трябва да се търсят представители на левицата, които не са подкрепяли или участвали в управление на модела "Кой" и зад които не стоят корпоративни интереси. Тези кандидати на левицата ще трябва да имат визия за своето населено място и да представят разбираемо левите политики - така, че да може да ги разберат и от поколението на смартфоните, и от поколението на книгата.
Залогът е голям и от кандидатите се очаква да постигнат онова, което беше пропуснато да се реализира като възможност и политики от предишното правителство. Този факт може да окуражава на предстоящия вот хората, които имат истинска лява визия и лява идентичност, защото хората са по-важни от интересите на малцинството олигарси.
В Испания лявата Подемос продължава да бъде неудобният трън в петата на досегашното статукво и се оформя като непреодолим политически фактор. Подемос предложи нещо много простичко и то е да се представят политиките на разбираем език за обществото, а в неговите листи влизат обикновени трудещи се, преподаватели и студенти. Може би и поради тази причина вече членовете на тази млада формация са вече над 400 хиляди.
Възможно ли е левицата да се представи с разбираема визия пред обществото, а местната политика да е насочена към онези, които избират лидерите, а не към личната амбиция на кандидатите за власт. Номинираните представители на левицата трябва ясно да заявят своите червени линии, като не отстъпват от тях, ако получат мандат. А ще го получат, ако са искрени и честни с хората.
Приятелите ми и аз сме уверени, че промяна в модела на управление в местната власт могат да направят само и единствено хора, които искрено вярват в лявата политика и в левите идеи.