Усещане за море

Сиромах човек - жив дявол!
Споделям чутото за изобретението на съседа Оцеолов, практикувано от него  целофамилно:
- Нямам пари за море, майна, но не мога без море. През социализма така ни изпортиха организмите, че всяко лято срещу двайсет-трийсет лева почивахме на море най-малко по петнайсет дена! Помниш, нали? А сега го гледаме морето само по телевизията. Е, някои от съседите пак ходят на море, ама като катунари - напълнят колата с консерви, останали им от зимата,  напълват щайги с домати и пипер от село и общофамилно разпъват палатки по  пущинаците. Потапят се за два-три дни в морето, докато изядат провизиите и не ги изядат пък тях комарите, и се връщат победоносно в панелките, като от сутрин до вечер се хвалят по пейките пред блоковете и асансьорите, че, ето на, пак елитно са завели децата на море...
     Аз обаче имам друго решение на казуса. Почиваме по морски  общофамилно в панелката. Отваряме в горещините всички врати и прозорци, подухва ни вятър, истински морски бриз, мокрим главите на чешмата, сядаме на течение, като държим в ръце стари картички от морето, разглеждаме ги в умиление, а от един съветски касетофон си пускаме запис на крякащи гларуси. И ето ти усещането за море! А аз, за да бъде усещането ми за море още по-пълно, държа под носа си опашка от скумрия, която пазя за тази цел във фризера, и вдъхвам дълбоко рибята миризма. Велико усещане се получава!
   А от една седмица, откакто ни се развали съветският касетофона от времето  преди Горбачов да развали света, като нямам  вече запис на крякащи чайки, пак креативно подхождам. Викам съседа си Пондьо, страхотен имитатор на животни още от времето, когато правехме профсъюзни банкети. И срещу чаша ракия и мезе от турски домати, той ми кряка като чайка, а след още две ракии - започва да издава звуци и на делфин!
    Велико усещане за море се получава!