Усещане

Акцията за събаряне на незаконни постройки в пловдивския кв. "Столипиново" подгря засивялото еднообразие. Нали така са ни свикнали - като усетят, че натежат проблемите, зорлем ни карат да търсим отдушник, върху който да изливаме насъбралото се. От "Столипиново" вчера прозвучаха закани за бойкот на изборите и за самоубийство дори. Заради безхаберието на държавата, дето не давала на ромите работа, каквато искат. И заради двойния аршин, с който мери незаконните постройки в гетата и луксозните квартали.
Проблемът с интеграцията на голямото малцинство тъй, чрез събаряне на постройки и война срещу хората, няма да се реши. Няма как да има успех битката за интеграция, след като в последните години е борба за интеграционни пари. Кой днес ще каже милионите, усвоени уж за интеграция от фондации, центрове, тръстове и пр., къде и за какво са наместени?
На хартия десетилетието на ромското включване е към края си, но в рамките на следващото столетие има ли изглед да интегрираме ромите? В гетата израсна цяло поколение, което знае, че може и да не работи, а да разчита на помощи от държавата - социални, за отглеждане на деца и за кой знае още какво. И смята всичко това за даденост и задължение на държавата. Ромките смятат за къде-къде по-изгодно финансово да са "самотни майки" и всяка година да раждат по едно дете на мъжа, с когото съжителстват, вместо да работят. Броят на неграмотните роми и на онези, които едвам се оправят с българския, расте. След години ще имаме армия от неграмотни и неспособни да се реализират на трудовия пазар българи. Какво ще правим тогава? Държавата ще отглежда храненици? Ромките изоставяли децата си, но броят на изоставените българчета е не по-малък. Ромите не искали да работят каква да е работа, а нима българските младежи искат? Предразсъдъци, които дават нова храна за политическа злоупотреба.
Когато започнем да се борим с бедността и невежеството, когато с цената на негативи дори накараме ромите да учат и да работят, когато инвестираме в работеща икономика, която да осигурява работни места, има шанс проблемът да намери решение. Иначе все ще живеем с усещането, че един етнос изсмуква държавата, а тя се прави, че го храни.