Уроци на руската икономика

МИХАИЛ БАРЩЕВСКИ: Аркадий Владимирович, вие сте син на знаменит шахматист. Защо станахте икономист? Като че ли математиката е по-близо до шаха.

АРКАДИЙ ДВОРКОВИЧ: Аз дълго се колебаех коя професия да избера – преподавател по математика или, колкото и да е странно, журналист. Икономиката се оказа компромис, но с известен уклон към математиката. Аз защитих диплома за икономист – математик по специалността „Икономическа кибернетика“. Винаги практиката ми е харесвала повече от теорията.

Правилно ли съм разбрал, че в администрацията на президента отговаряте за икономиката?

Точно така. За всички социално–икономически въпроси.

Няма да ме разберат, ако ни ви попитам за кризата. Приключва ли тя за Русия? Още ли сме на дъното или вече се оттласнахме от него, в кой стадий се намираме?

Ние стабилизирахме положението на едно не много добро ниво. Но то вече не се влошава и е по-добро в сравнение с предишните месеци.

Това тенденция ли е или случайност?

Появата на кризата и пътят, по който излизаме от нея не са случайност, а резултат от целенасочени действия, придружени от работата на конвенционалните пазарни механизми. Бяха предприети сериозни мерки както от Русия, така и от други страни. Получихме ползи и от собствените си действия: на президента, правителството, Банката на Русия, инвеститорите и предприемачите, които също предприеха определени стъпки, като вложиха допълнителни средства в бизнеса. Имаше полза и от действията на други страни, благодарение на които възникна допълнително търсене на нашите стоки в Китай и Европа, а нашите компании започнаха да увеличават производството си. За стабилизацията помогнаха взаимните усилия на всички страни - участнички в процеса. Но последните събития в Европа показват, че като цяло кризата все още не е приключила.

Имате предвид световната криза?

Да, световната, кризата в която и да е страна. Защото ние живеем в интегрирана глобална икономика, и никой не може да се отдели от общите процеси, освен може би Северна Корея.

Казват, че в Русия реформите са възможни само когато няма друг изход. Може ли сега да се разчита на сериозни икономически реформи?

През последните 25 години реформите протичат у нас с различна степен на интензивност и системност. Много бе направено в началото на това столетие. Сега започна нов напън, обвързан включително и с уроците, които получихме от кризата. Кризата ни притисна в ъгъла и ни накара да избираме. Или ще продължаваме да падаме, да губим своята тежест в икономиката и няма да успяваме да повишаваме качеството на живот на нашите граждани, или ще се опитаме да направим нещо, което ще ни изведе от този абсолютно безперспективен път.

Решихме да опитаме. Президентът започна осъществяването на назрелите реформи. Той взема премерени решения, когато сметне, че обществото е готово за тях и те могат действително да бъдат реализирани.

Времето ще покаже, доколко тези реформи ще са системни.

Аз не съм икономист, но за мен една революционна промяна в системата представляваше волевото решение на Путин да се въведе плосък данък от началото на века. Тогава всички се опасяваха, че то ще доведе до огромна загуба на средства от бюджета. Въпреки това той взе решението и събираемостта на данък общ доход се увеличи със 160%. Да очакваме ли аналогични революционни решения?, За някакви данъчни облегчения за бизнеса например?

Още през есента на 1999 г. ние с колегите ми подготвихме предложение за въвеждането на плосък данък – това беше част от така наречената „програма Греф”. Путин се съгласи с нашето предложение, защото чувстваше че поддръжката за такова решение може да бъде много голяма. Ние се опирахме на практиката. А тя говореше, че социалната справедливост може да възтържествува само тогава, когато хората легализират своите доходи и най-сетне започнат да плащат данъци. Нали социалната справедливост се свежда не до установяването на високи данъци, които никой няма да плаща, а до това те да бъдат разумни.

Днес вече се приемат много подобни решения. Може би те не са толкова ярки, но те със сигурност са важни както за отделни групи хора, така и за отделни видове бизнес.

Можете ли да назовете някои от тези решения?

Днес основното препятствие пред нормалната икономическа дейност не са икономическите правила, а това, което се случва в сферата на правоприлагането: работата на съдебната система и правоохранителните органи. Ето защо ние се фокусирахме върху тях. Спомнете си мерките по хуманизиране на криминалното  право в частта му за икономическите престъпления.

Подготвихме предложения и по приетото от президента решение за поддържане на иновациите. От следващата година ще бъдат въведени съществени данъчни облегчения извършващите тази дейност. Подготвят се предложения за премахване на данъчното облагане на капиталовите печалби, както и за организациите, които предоставят услуги за образование и здравеопазване.

Според вас, какво пречи за масов приток на чуждестранни инвестиции в Русия?

Преди всичко нашите собствени проблеми, свързани с некомфортните условия за водене на бизнес в Русия, които се усещат и от потенциалните инвеститори. Много от тези, които вече работят в Русия, смятат, че може да се работи и че условията не се отличават много от чуждестранните. Но тези, които още не са дошли, обикновено се позовават на реакцията на медиите върху негативните аспекти на нашия живот, виждат определени рискове и предпочитат да изчакат. Те се страхуват за своята собственост.

Значи несигурност на частната собственост. Какво още?

Корупцията.

Ние с вас сме членове на президентския Съвет по противодействие на корупцията. Предложенията на юридическия блок, а те не са малко, се приемат сравнително активно от съвета и президента. Честно казано, очаквах повече от икономическия блок. Повече са смелите предложения по обществени поръчки и търгове, които се печелят с минимална цена срещу малка комисионна от компания, близка до съответния чиновник, а след това с приложения и допълнителни споразумения цената достига съответната рентабилност. Защо не противодействате на това?

Сега сме се съсредоточили върху провеждането на обществени поръчки за електронни платформи за търговия. Нещата вървят трудно, защото срещаме съпротива на местно, регионално ниво. Освен това е свързано и с въвеждането на нови технологии, например електронния подпис. А разработката на този, по същество, универсален за страната инструмент е разхвърлян по различни институции. Но процесът се развива, имаме конкретни срокове, и смятам, че след няколко месеца ще видим първите резултати. Тази тема се оказа по-сложна, а съпротивата на тези, които явно се ползват от тези потоци - по-силна, отколкото ние предполагахме.

Михаил Барщевски

Роден на 27 декември 1955 г.; завършил Всесъюзния задочен юридически институт, доктор на юридическите науки, професор. Работил е като юрисконсулт, от 1980 г. - адвокат в Московската адвокатска колегия, през 1991 г. основал първата в Русия частна адвокатска фирма. От март 2001 г. - пълномощен представител на Правителството на РФ в Конституционния Съд на РФ; професор в Московската държавна юридическа академия; член на Съвета при Президента на РФ по противодействие на корупцията. Лауреат на Златния медал на името на Плевако.
Женен, има дъщеря.

АркадийДворкович

Роден на 26 март 1972 г. в Москва. Още в училище Аркадий задълбочено се занимава с математика, а после постъпва в Московския държавен университет, където специализира икономика. През 1994 г. завършва едновременно две учебни заведения – МГУ (Московския държавен университет) и РИШ (Руската икономическа школа). Дворкович е получил степента магистър по икономика в Университета Дюк. След завършването на МГУ започва работа в икономическата група към Министерството на финансите. В 2000 г. Аркадий Дворкович е назначен за съветник на министъра по икономическото развитие, след това за заместник министър (2001). През май 2008 г. става помощник на президента.