Урокът на Рединг

Всяка публична среща с еврокомисар в България се превръща в някакво сюрреалистично подобие на колективна психоанализа.
Преди около година това се получи с Нели Крус, която бе разглеждана като супергерой, който трябва да внесе ред в българското медийно пространство. Вчера същото стана с Вивиан Рединг, чието прихождение по земите български бе очаквано с протестърски патос и едвам сдържано вълнение. От поне седмица насам из социалните мрежи се нагнетяваше настроението, че Рединг едва ли не още със слизането си от самолета ще поведе протеста на младите и красивите, за да сваля кабинета.
Вместо това обаче Рединг преподаде блестящ урок по европейска политика. Охлади страстите на всички и сподели онова, което е толкова очевидно, че просто няма накъде - вътрешните проблеми на България са проблеми на самата страна, а не европейски. После каза, че трябва да има съгласие, с което пък допълнително подкопа позицията на тези, които смятат, че ултимативният тон е път към победата.
Но как стана така, че тези, които се самовъзприемат като европейско лице на България и твърдят, че правят "евролюция", се оказаха абсолютни ориенталци в своето възприемане на ЕС? ЕС не е някакъв Биг брадър, не е възпитателката, която идва с показалката да налага непослушните.
Не можеш да очакваш един еврокомисар да заема страна, особено когато само преди два месеца е имало избори. Но дори и младите и красивите страдат от древния български синдром да чакат някой друг да свърши черната работа, някой друг да реши проблемите, някой друг да преговаря вместо тях.
Европа не може да е извинение за нищо вече. Рединг каза - търсете съгласие. Интересно ми е дали "еврореволюционерите" ще я послушат?