Урок по зоология в Табор

Няколко десетки български младежи учат през 70-те години на ХІХ в. в Табор (Чехия). Неоспорван първенец на своя курс е Ангел Кънчев, отличаващ се с бърз и дълбок ум. Останал е от това време в документи един епизод, отминаван от българските историци. В него е запазена чиста следа от родолюбивото въодушевление на нашите младежи и върху този фон едно убедително доказателство за яркото единство в характера на бъдещия пръв съратник на Васил Левски при изграждане на Вътрешната революционна организация.


Българите-ученици в Табор поддържали редовна писмовна връзка с Никола Обретенов, библиотекаря на русенското читалище "Зора". Споделяли с него мъката си по бащината земя, разказвали му за живота си в странство и все питали какво става с читалището - някои от тях били сред неговите основатели. Обретенов ги абонирал за "Периодическо списание", което излизало в Браила, и за българските издания в Цариград - "Македония", "Право", "Зорница", "Читалище". Белите полета по тях той нашарвал с новини от Русчук и цяло Българско.
От Чехия летели обратно нови писма.
Така на 9 август 1870 г. Юрдан Симеонов, един от първите ученици в Табор, пише:
"Кардашчим Тихо (така наричали Обретенов, б.а.), моля те, адаш, вземете труда отгоре си с Гергя (става дума за Тома Кърджиев, съзаклятник по делото, б.а.), че ни наберете малко (ако щете и много) буболечки: бръмбари, скакалци, паяци, въобще всякакви насекоми. Аз писах на Гергя надълго по тази работа, затуй виж, приятелю, споразумейте се с Гергя и дано ни зарадвате...
Как е читалището?"
Каква била работата?
В час по зоология млад запален учител, като преподавал за някакви насекоми, казал, че те се срещат само на юг, в топлите страни, и из Африка, а в Европа ги нямало.
Българчетата скочили. У тях образът на отечеството живеел с всичките му подробности и те казали в един глас:
"В България таквиз животинки има колкото щеш!"
И за да бъдат докрай убедителни, обещали да доставят образци от тях за някой от следващите часове.
Така в един горещ августовски следобед няколко от бъдещите членове на Русенския революционен комитет се втурват в една от първите си акции край река Лом и нагоре по хълма Текето на лов за гущери, буболечки и пеперуди.
Хващат и една зелена жаба, та дори и една змия спиртосват, и заедно с шишето без никакво бавене,ги изпращат по доверен човек в Табор. 
Всъщност главното свършва Обретенов. А че той е изпълнил поръката по най-бързия начин, личи от следващото писмо на Юрдан Симеонов - то е писано на 15 август, само шест дни след първото:
"Тихо, аркадаш! Буболечките, гущера и всичките със стъклото - приех... Тежко ми е, брате, тежко ми е, бей! Като си помисля за там, иде ми тъй да прехвръкна, че да кацна чак у дома, ама се не може..."
Изглежда обаче по-късно Обретенов се е докачил от това искане:
"Как им понесох аз на акъла на тия хлапаци, да си оставя комитетските дела - гущери, паяци да им събирам!" - така може би е казал той в яда си.
Написва сърдито писмо до Юрдан Симеонов, дето не само го гълчал, а го направил на бъзе и коприва, та оня се поболял от притеснение.
Налага се Ангел Кънчев сериозно да се намеси в тази свада, за да помири и сдобри двамата. На 6 октомври 1870 г. той праща писмо до  Обретенов, което започва с думите:
"Тихо, пикай се в буболечките Юрданови!..."
Следващите редове в това писмо имат стойност на първокласна публицистика, която е с твърде съвременно звучене:
"Нека ти се изясня. Вземи в ръцете си някоя зоология, ботаника, геология или пък минералогия - ще видиш в тях сума градове и области, в които казва где се намира този или онзи минерал, тази или оназе билка или пък животно и прочие, а за България ни спомен. Защо ли?
Дали е лишена нашата България от различни животни, скъпоценни камъни и хубави и важни билки и цветя? Дали и тя няма хубави и потребни за човечеството неща, та да заслужи поне два пръста място в гореказаните книги?
Не, братко, не е лишена тя от нищо, тя е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европейски нейните богатства?
Кой е изрекъл барем две словца за красното желязо, за красния мермер, що се намира в Рила, и за богатата азиатска флора от южната страна на Балкана. Никой, никой.
Чия длъжност е да направи и извърши казаните работи - дали на европейците или на нас? Трябва да ни е срам...
Туй ще ти бъде доста, мисля, да се увериш, че не се подиграваме с тебе, а вършим туй, което трябва като българи да вършим...
Поздрави баща ми, ако го видиш, кажи му, че съм здрав като камък."

След всичко това става напълно ясно защо Ангел Кънчев не дочаква да завърши официално учебната година в Табор и заминава за Белград, където взема две австрийски жълтици от Панайот Хитов и оттам отива при хъшовете в Браила, а на 29 септември 1871  г. в Ловеч се среща с Левски. И Дякона още същия ден го удостоява с най-голямото доверие:
"Отсега нататък остава в нашата работа и докрай!"


Самоубийството на Ангел Кънчев на пристанището в Русе


Къщата-музей "Ангел Кънчев" и наредба от онова време в една от стаите

Знамето на 137 средно общообразователно училище "Ангел Кънчев"

Издание на БАН за ролята на училището в Табор за българското земеделие