Ура! МВР пак победи престъпността

Д-р Николай Радулов*

На поредния полицейски празник - поредната добра вест - престъпността отново е респектирана, смачкана, победена, унищожена, изплашена, стресирана и репресирана.
Този процес е в унисон с изучаваната преди 30 години дисциплина "Теория на социалистическата държава", според която престъпността постепенно ще намалява, докато се стигне до пълното й унищожаване. Благообразен професор ни убеждаваше, че МВР е уникална система, която единствена работи за собственото си изчезване. Нали когато унищожи престъпността, ще ликвидира обекта на дейността си и следователно субектът - МВР, ще преустанови естествено съществуването си.
Помислих си, че може би има някаква органична връзка между все по-намаляващата, според управляващите, престъпност и желанието на финансовия министър Симеон Дянков за орязване на бюджета и средствата за служителите. Съгласно горната теория, щом престъпността е толкова намаляла, то тогава

полицаите вече не са нужни

Спомням си един абзац от книгата за известен чикагски банков обирджия "Бандата Дилинджър", в който се описваше една от акциите: при нападение на банка от бандата доблестната полиция получила предварителна информация и направила засада. Групата била изненадана (след успешно извършения обир), обсипана с полицейски огън и респектирана; от шок открила ответен огън, вследствие на което на полесражението останали 25 убити и ранени полицаи, а организираната престъпна група страхливо избягала.
Дали респектът на нашенската организирана престъпност не е аналогичен! Можем само да се надяваме, че тя няма да бъде обхваната от ужас и да открие огън!
Главният секретар на МВР Калин Георгиев - главен комисар с по пет петолъчки (не ги ли махнахме като знаци, свързани с комунизма от пагоните на служителите?) на всяко рамо, даде интервюта за поредните успехи.
Според него ръководителите на престъпни групи са 286, като 134 са неутрализирани от полицията.

Как точно са неутрализирани така и не стана ясно

В началото на годината на национално съвещание на МВР министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов отчете също победа над организираната престъпност, известявайки, че "223-ма са вождове на организирани престъпни групи. От тях 50 са в ареста, 12 са под домашен арест, 13 са с парична гаранция, двама са с подписка, четирима се издирват, а 14 са осъдени". Анализът на съобщените от самия министър факти показва, че реално едва около 6,7% от ръководителите на престъпни групировки са осъдени и следователно доказани престъпници. Вероятно така изглежда фактологията и днес, а тази симетрия си остава.
Вече на всички е ясно, че днешният ръководен състав на МВР не прави или не желае да прави разлика между заподозрян и виновен, между оперативни данни и доказателства, между задържан и излежаващ присъда, между мярка за неотклонение и наказание, между обвиняем и доказан престъпник. Хаос цари и в областта на тактическите действия - задържането, придружено с дружески блъскания, "малко по-силничко влизане", дрънкане на оръжие и респектиране с него на лица, които не оказват съпротива, не са въоръжени и често са в присъствието на съпругите и децата им, последващи фукльовски позирания пред камерите на МВР PR-ите, се бърка с професионални действия по задържане на заподозрян.
На обвиненията на експерти, правозащитници, адвокати и международни правозащитни организации отговорът на главния комисар е: "Мит е полицейското насилие. Няма друга такава държава, в която полицай да бъде блъскан, ритан, да са му късани пагоните и този, който го е направил, да не получава жестока осъдителна присъда."
Според полицейския мениджмънт явно е статистически приемливо, когато "при 54 000 души състав на МВР, при 70 случая за полицейско насилие, не знам колко са осъдителните присъди, колко са доказани, мисля, че статистиката е в полза на служителите на МВР". Може би се пропуска, че тези 70 случая са само станалите публично известни, а

реалните данни тънат в дълбока сянка

Според доклад за работата на ГДБОП за 2010 г. наблюдаваните престъпни групи са 605. Големите бандити са 838 и половината от тях също са станали обект на ГДБОП. Водени са 1036 нови дела през 2010 г., по които прокуратурата е повдигнала обвинение на 422, а едва 27 души са в затвора. Практически едва 12,5% са доказани престъпници. Виждате, че при нищожната успеваемост през 2010 г. големите бандити са намалели над 3 пъти, а по аналогия - престъпните групировки 2,5 пъти. Това е някаква алогична корелация - колкото е по-лош резултатът от противодействие на престъпността, толкова повече тя намалява. Взаимовръзката не е чудата и екзотична само ако предположим, че лошата работа е в обратна корелация с положителния PR.
Практиката по време на различни празнични събития висши ръководни кадри да докладват бравурно за мащабни победи съществува не от вчера. Няколко министъра през последните 10 години съобщаваха за отмаляващата престъпност. Няколко главни секретари поддакваха на политическите мантри на шефовете си, сипейки оптимистични данни, далечни и дори обратни на действителността. Един от тях даже бе стигнал дотам, че в телевизионно предаване отрече въобще наличието на организирана престъпност в страната.

Непрекъснатата игра с цифрите

и различните данни, които биват излъчвани в публичното пространство, не променя по никакъв начин реалността. През последните 10 години е налице сериозен престъпнен бум, съпроводен от обратнопропорционално понижаване на разкриваемостта, което причинява намаляване доверието на гражданите в правоохранителните органи и довежда до порочен кръг, ощетяващ обикновените хора. За това допринася и стабилно наложила се практика за нерегистриране на извършени престъпления, поради което латентната престъпност е нараснала от 20% през 2000-а до 75-80% през 2011 г. според експерти по сигурността.
Едва ли оперативните работници и анализатори са забравили спецификата на динамиката на престъпността и гъвкавостта й при преструктуриране, така че да е по-ефективна и неуязвима. Намаляването на едни престъпления (хляб за манипулаторите на полицейски данни) и увеличавенето на други е една своеобразна престъпна диверсификация на днешния бандитски портфейл - диверсификация, която води само до празни хвалби (може би и на умишлено жонглиране с данните от заинтересованите), висока престъпност и ниска гражданска сигурност.
Трябва ли да търпим това!

* Доцент д-р Николай Радулов е преподавател в НБУ, секретар на МВР в служебния кабинет на Стефан Софиянски и в правителството на Иван Костов

Назаем от www.argumenti-bg.com