Уплашената Америка сглобява съюз в Азия

Австралийският премиер Скот Морисън говори при обявяването на англосаксонската инициатива за Азия по време на видеовръзка от Канбера с Лондон и Вашингтон. Вдясно от него на монитора се вижда британският премиер Борис Джонсън, а вляво – президентът на САЩ Джо Байдън

Миналата седмица или втората от септември 21-ва светът видя два нови, макар и напълно противоположни маркери на стратегическото си състояние. Двама американски генерали от върха на армейската йерархия признаха на различни форуми, че страната им вече не е водещата военна сила и затова не иска ядрена война. "Станахме свидетели как Китай направи стратегически пробив", каза на интернет конференция ръководителят на стратегическото командване (СТРАТКОМ) на САЩ адмирал Чарлз Ричард. Той има пред вид пробив както при ядрените, така и при конвенционалните оръжия, космическите и кибероръжията. "Мащабите на разширяване на военните им възможности практически нямат примери в историята", уточни цитираният от медиите адмирал. Добавяйки, че Русия "методично продължава мащабната модернизация" на армията си и "остава нарастваща заплаха", адмиралът призна, че "за първи път в нашата история имаме едновременно двама равнопоставени противници, потенциални противници с ядрени оръжия. Нашата страна никога досега не е била в подобна ситуация".
Оттук и разбираемият антивоенен призив на зам-началникът на Обединения комитет на началник щабовете на армията ген. Джон Хейтън, изречени пред Института Брукингс, че "нашата цел е никога да не се допуска война с Китай, никога да не допускаме война с Русия, защото това ще бъде ужасен ден за планетата, ужасен ден за нашите страни... Ние имаме фундаментална обща цел никога да не воюваме помежду си, защото ядрената война е много лоша".
Чак да не повярваш, че това са прозрения на висши военни на най-милитаристичната държава в света с гигантски военен бюджет, с 800 бази или обекти по земното кълбо, воювала из целия свят и първата, извършила ядрен удар (през август 1945 г. срещу Япония).

Малко история

За да разберем защо констатациите на двамата военноначалници са емблематични, трябва да превъртим назад лентата на историята. Макар САЩ и СССР да са съюзници през Втората световна война, веднага след нейния край Вашингтон поде Студена война срещу изтощения Съветски съюз. В съперничеството именно Вашингтон винаги пръв е подхващал ядрената и изобщо въоръжената надпреварата и е изскачал напред, докато Москва е трябвало да го догонва. САЩ първи успешно изпробват ядреното оръжие през юли 1945 г., а  СССР ги настигат след 4 години. Първи създават водородната бомба през 1952, докато Съветският съюз ги настига година по-късно. До Карибската криза през 1962 г. стратегическата инициатива оставаше в ръцете на САЩ. Появата обаче на съветски ракети на остров Куба на крачка от американска територия накара Вашингтон да се почуства уязвим, че не е единствената суперсила. Съветският лидер Хрушчов беше прав със заключението, че благодарение на нея страната му изравни стратегическия баланс и бе призната за суперсила наравно със САЩ. Именно заради това през 60-те и 70-те години последваха серия от договори за контрол, ограничаване и неразпространение на ядрените и други оръжия за масово поразяване.
През 2002 г. Америка пак се опита да наруши стратегическото равновесие с излизането от Договора за ПРО и създаването на глобален противоракетен щит, включително в Европа. И пак бе застигната, макар и чак през 2018 г., когато Владимир Путин обяви, че Русия е създала нови класове оръжия, които неутрализират американския щит. Руският военен министър Сергей Шойгу се бе пошегувал, че пред тези оръжия щитът ще приличат на надупчен чадър.
Последната година имаше признания и от други военни в САЩ, че Русия е изпреварила страната им в хиперзвуковите и други оръжия. Но сега признанията се отнасят и за Китай. Затова големият въпрос е нарушено ли е стратегическото равновесие в ущърб на САЩ и в полза на противниците им Русия и Китай? Навремето, след Карибската криза, водещ принцип на това равновесие и изобщо на международното положение беше принципът на гарантираното взаимно унищожение. Ядрените супер сили СССР и САЩ развиха такъв мощен ядрен потенциал, че правеха невъзможна една ядрената война и дори пряк конфликт помежду им. Просто нямаше да има победител, а планетата ни щеще да бъде осакатена, ако не и унищожена. Те си придържаха към този принцип, дори когато преговаряха по колко ядрени заряди и ракети да си оставят. Но със зловредната й маникалност вечно да бъде първа и да надделява в конкуренцията, Америка на президента Джордж Буш-младши потъпка през 2002 г. този принцип и реши, че сама ще реди сцената на глобалната сигурност. Това, че се провали е ясно, въпросът е дали този провал е добър за света.

Подпалваческият либерализъм

И да, провалът е добър за света, дори Русия и Китай да са изскочили пред Америка, което двамата генерали признават с половин уста, ако умеем да четем между редовете. Глупаво да ни смущава, че водещата либерална държава е отстъпила стратегическата инициатива на едни авторитарни страни. Защото историята след Втората световна война нагледно илюстрира агресивността и военнолюбието на демокрацията пред пацифизма на съвременния авторитаризъм. Да не забравяме, че Студената война започна именно от демократичните САЩ и Великобритания. След това пак "свободният свят" пръв спретна военния съюз НАТО (1949 г), докато СССР отвърна с Варшавския договор чак след шест години. Вече видяхме, че либерална Америка първа "даваше газ" на ядрената надпревара.
В едно интервю от 2014 г. бившият американски президент Джими Картър, който е нещо като легенда на световната политика със своите 96 години, спомена, че е изброил 10 или 15 такива военни конфликта с участието на САЩ, "а мога да посочи и още толкова". "Целият свят почти единодушно вижда в САЩ главния подпалвач на войни и конфликти", не без горчивина обобщи той.
През 2015 г. американският историк и международник Робърт Каган публикувана във "Вашингтон поуст" статия, в която проследи как след края на Студената война случаите на големи военни операции на САЩ в чужбина са зачестили до една на три години (преди това са били една на 4,5 години). С падането на Берлинската стена американските войски са нахлували на територията на други страни или са участвали в боеве в 19 от общо 25 години, тоест над 75% от времето, констатира авторът.
Миналото десетилетие в. "Ню Йорк таймс" публикува разкритията на изследователя на ЦРУ Дов Левин от центъра "Карнеги Мелън", който е преброил 81 операции на САЩ за влияние върху избори през 1947-2000-та година. Докато СССР, съответно и Русия са извършили 36 такива операции. Виетнамската война, интервенцията срещу Ирак, Сирия или Либия и разбиването на тези държави, участието във военни мисии или преврати срещу законни правителства (Ирак през 50-те, Чили през 70-те) - колко само богато е подпалваческото досие на неавторитарния Чичо Сам. Докато подобни намеси на СССР едва ли са повече от пръстите на двете ръце, а на Китай - и на една ръка.
Да, допускаме, че демократична Америка е подпалвала войни и конфликти без намерението да прибягва до ядрено оръжие, но дали щеше да прави това, ако беше останала единствената ядрена суперсила без адекватен противник?
Така че за международната сигурност признанията на двамата генерали са добра новина - било защото балансът е възстановен, било защото стратегическата инициатива вече не е в ръцете на "демократичните" подпалвачи на войни.

И пак мерак за превъзходство

Но тук вече дойде ред на втория и точно противоположен маркер на  геополитическото положение. На 16 септември ръководителите на Австралия, Обединеното кралство и САЩ обявиха създаването на тристранен военен пакт, който ще се фокусира върху Индо-Тихоокеанския регион - Ей Юкей Юес (AUKUS или първите букви на трите държави). Според официалната информация, сътрудничеството между трите страни ще обхваща такива области като киберсигурността, изкуствения интелект, квантовите технологии, развитието на подводното пространство, възможности да нанасяне на удари от голямо разстояние, защита на обекти на ядрената инфраструктура. Според американските обяснения пред журналисти инициативата била насочена и към "осигуряване на по-дълбока оперативна съвместимост" между флотите на трите държави. "Целта на това е не само да укрепим способностите си в Индо-Тихоокеанския регион, но и да приближим Европа, и по-специално Великобритания, към нашите стратегически усилия".
Големият въпрос, свързан с инициативата, е не оправданият гняв на Франция срещу Австралия, автоматично анулирала договора с Париж за поне 8 ударни подводници, които сега ще получи от САЩ. Проблемът е дали Америка цели с AUKUS да възстанови стратегическото равновесие с противниците си или обратното - да го наруши в техен ущърб. Разяснявайки инициативата, американски представители подчертаваха, че тя не е насочена срещу трети страни, но на всички бе ясно, че е точно обратното - насочена е срещу Китай, но и срещу Русия, доколкото и тя е азиатско-тихоокеанска държава. Всъщност самият Байден даде отговор на въпроса при представянето на инициативата: "Ей Юкей Юес  ще събере нашите моряци, учени, индустрия, за да поддържа и разширява нашето превъзходство". Тук ключовата дума е "превъзходство", тоест САЩ пак се стремят към едностранни предимства в геополитическото равновесие.
За последиците от инициативата говори френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан: "Това е много конфронтационна стратегия от военна гледна точка". Очертава се надпревара в подводниците, включително и ядрените, защото държавите в региона ще поискат да ги притежават, след като ще ги има Петият континент. Не е изключена в перспектива инициативата да доведе до създаване на контраанглосаксонски съюз между Китай и Русия в региона. А това ще означава нов етап в оръжейната надпревара и изобщо в Студената война, която либерална Америка поде срещу авторитаризма на Изтока, защото не дава на мултинационалните компании от свободния Запад да му грабят богатствата.