Упадъкът на земеделието - най-голям в София

Упадъкът на земеделието е най-голям в община София. Мнозина ще се учудят на констатацията и ще кажат, че земеделието на България не е в София. Представите на българина са тривиални: зърното ни е в Добруджа и Северна България, зеленчуците - в Тракийската низина и Петрич, черешите - в Кюстендил, сливите - в Троян, кайсиите - в Силистра, картофите - в Самоковско и Родопите, тютюнът - в Кърджали, животните... и т.н.
Ще се опитам с помощта на цифрите, които са безпристрастен помощник, да обоснова написаното. На мнозина е известно, че през 70-те и 80-те години на миналия век София имаше добре развито земеделие (растениевъдство и животновъдство). Ето какво показват данните. В ликвидирания и ограбен Аграрно-промишлен комплекс е имало 432 хил. дка обработваема земя, от които ниви - 320 хил. дка, ливади и пасища - 89 хил. дка, трайни насаждения - 23 хил. дка. С възстановяването на собствеността на земеделската земя площите, предназначени за земеделско ползване, са се увеличили с 38 хил. дка и са достигнали 480 хил. дка. По какъв начин и за сметка на кого е станало това увеличение е интересно и някой трябва да даде отговор.
Как се използват тези огромни площи? В съществуващия тогава АПК с най-дългогодишния негов председател Ганчо Кръстев (преди това министър на земеделието) засяваните площи са  възлизали на 305 хил. дка. От тях със зърнени култури са били засети 74 хил. дка, със зеленчукови - 38 хил. дка, с фуражни - 193 хил. дка. По сегашните данни на областната служба  "Земеделие и гори" и агростатистиката със зърнени култури са засети 69 хил. дка и със слънчоглед - 25 хил. дка, или общо 94 хил. дка. Почти са изчезнали площите с фуражни култури и зеленчуци. За м.г. са отчетени (като открити) едва 245 дка със зеленчуци срещу 38 хил. дка в миналото.
Ето какво е производството (преди 20 години и сега) от посочената земеделска земя: зърно - в миналото 39 260 т, сега - 43 262 т, или увеличение с 4 хил. т; слънчоглед - сегашното годишно производство възлиза на повече от 4 хил. т. Може би това са двете добри неща, които могат да бъдат посочени за земеделието в Софийско. В миналото София е произвеждала годишно около 60 хил. т зеленчуци и 16 хил. т картофи, а сега - 425 т зеленчуци и 90 т картофи. Не е трудно да се види главоломният спад - 140-170 пъти. Възрастните си спомнят, особено чиновниците и тогавашните ученици, за есенните бригади, които се организираха, за да се приберат морковите, зелето, празът, картофите, целината и т.н. Сега е по-лесно да внасяме повече от необходимите ни зеленчуци и да бягаме от производството им.
Истинска е катастрофата с броя на животните и произвежданата животинска продукция. За района на общината данните са следните:



Козите са намалели 2 пъти, биволите са на изчезване. София се гордееше с крупни кравеферми, овцеферми, специализирани предприятия за угояване на телета, шилета, свине, с предприятия за отглеждане на женски телета и юници за разплод. С предоставените данни за намаления брой на говедата и овцете се дава отговор и на въпроса защо са изчезнали фуражните площи и са занемарени пасищата.
Отчайващи са данните и за произвежданата животинска продукция. Кравето мляко е намаляло от 57 хил. на 11 хил. т - 5 пъти, а овчето - от 2,3 хил. на 500 т - 4,6 пъти. Средната годишна млечност от крава също не е достигната - била е 4300 л, а сега е 4100 л. Като успех може да се отчете повишената млечност от овцете - 80 л сега при 40 л в миналото. Това е третият положителен резултат по време на прехода.
Производството на червени меса (от преживни животни и свине) годишно е възлизало на повече от 8000 т при 600-700 т сега - 13 пъти по-малко. За отбелязване е ниското количество месо от крави - едва 70 кг при достигнато 180 кг.
Посочените данни за изоставените земи, за намалението на броя на животните, за спада в животновъдната продукция и зеленчукопроизводството са многократно по-големи от средното намаление за страната.
Едва ли има смисъл да припомням какво е управлението на София и общината през последните 20 години. В столицата е МЗХ, МОСВ, ДФ "Земеделие", Разплащателната агенция, областни и общински служби "Земеделие и гори". Но не съм усетил и чул те да се тревожат за незавидното състояние на земеделието в градския район и да са включили в дневния ред на своите заседания неговото разглеждане. С не по-малка незаинтересованост към проблема се отнасят всички партии и техните централи, които също са в столицата.
Изпитвам известно неудобство да напиша, че с колеги се опитахме да изясним сегашното състояние на градското земеделие и за целта се срещнахме с общински съветници от различни партии. Изненадата ни беше голяма, когато на нашите въпроси те отговаряха, че ги заварваме неподготвени и не можаха да дадат нито един задоволителен отговор. Личеше непознаване на отрасъла, липса на загриженост и амбиция да се промени положението. За съжаление сред тях имаше хора с аграрно образование.
В околностите на нито една европейска столица или град няма да видите запустели площи, обрасли с бурени и храсти, засипани със строителни материали, изпъстрени с разрушени селскостопански постройки, заблатени места, в които да пасат мършави и мръсни крави и овце. От същите крави и овце ние и нашите деца сме принудени да консумираме мляко и млечни продукти.
Не се ли чувстват неудобно държавните и партийните ръководители на национално и столично равнище, когато посещават европейските столици или посрещат гости, от разликата в критериите и грижите за земеделието при тях и при нас в крайградския район.
Набират скорост и се разгорещяват страстите около предстоящите избори за кмет на столицата и за общински съветници. Партиите ще се надпреварват да доказват колко са загрижени за столичани и техния град. Наред с всичко, което ще предложат като своя програма, искам да чуя какъв ангажимент ще поемат за развитието на земеделието и ще приведат ли в приличен вид околностите на столицата.