Упадъкът може да бъде спрян

През целия преходен период нямаше ясна държавна стратегия за селското ни стопанство, която да е свързана с проблемите, визията, насоките и темповете на неговото развитие. Аграрната реформа се извърши главно по политически съображения, при това необмислено, стихийно и некомпетентно, в резултат на което се стигна до възстановяване на собствеността на земята в раздробени и маломерни за обработване площи. Ликвидацията на едрите кооперативни стопанства беше съпътствана с поголовно разрушаване и ограбване на материалната база, сградния фонд, животновъдните ферми, поливните съоръжения, наличните лозови и овощни масиви, зеленчуковите градини и други. Настъпи огромен срив в производството най-вече на животински продукти, плодове, зеленчуци и грозде. Рязко се влоши продоволствената сигурност и самостоятелност на страната, а значителна част от земеделските земи останаха извън оборот. Сега от обработваемата земя се използват едва около 30 млн. дка, а над 15 млн. дка пустеят. България се превърна от експортна в импортна на селскостопански хранителни продукти.
Страната ни обаче има възможност постепенно, през периода до 2020 г., да възстанови своята популярност, като отново се превърне от вносител на традиционни за нас селскостопански продукти, в максимално самозадоволяваща се страна и експортно ориентиран производител на хранително-вкусови стоки. За да стане това, на първо място трябва да бъде утвърден съвременен модел за хранене на нашето население. На тази база се определят годишните хранителни баланси за основните продукти, в прясно и преработено състояние, необходими за вътрешния пазар, както и за формиране на резерв от собствено производство и внос. Такава е практиката в развитите страни.
    От своя страна здравословият начин за хранене на населението налага преминаването към интензивен тип на развитие на отрасъла. Безспорно, ще се запази важността на хлебното и фуражното зърно, както и на слънчогледа, като ядро на продоволствената сигурност на страната. С ускорени темпове трябва да се извърши възстановяването и максималното разширяване (поне до размера им към 1990 г.) на традиционните жизненонеобходими за населението и експорта култури: лозя, полски и оранжерийни зеленчуци, овощни, ягодоплодни, маслено-етерични насаждения. Страната се нуждае от съвременно биоземеделие, осигуряващо екологично чисти продукти. Разширението на тези производства, заедно с животновъдството, ще бъде алтернатива срещу застоя в отрасъла и показател за нова визия и отношение на държавата към селското стопанство. И е напълно възможно след 5-10 г. физиономията на българското земеделие коренно да се промени.
Наложително е спешно да се изясни и реши съдбата на тютюнопроизводството. На международните пазари търсенето, главно на дребнолистни тютюни, продължава. Затова е целесъобразно, макар и с известно намаление, тези тютюни да се отглеждат и у нас. Което ще реши донякъде въпроса за поминъка на населението в отделни райони.
Производството на животновъдна продукция в прясно и преработено състояние се очертава като един от основните проблеми на стратегията до 2020 година. Положението в отрасъла сега е критично. За осигуряване на вътрешното потребление през 2009 г. е осъществен внос, главно от страните на ЕС, над собственото производство - при месото с 68% и при млякото с около 6% . Ако държавата не вземе спешни мерки, негативните тенденции, свързани с изхранването на населението, могат да имат катастрофален характер, след като до края на тази година се очаква да бъдат ликвидирани значителен брой дребни говедовъдни ферми, които не отговарят на изискванията и критериите на ЕС.
Определяща роля за внасяне на обрат в развитието на отрасъла безспорно има говедовъдството, следвано от свиневъдството и овцевъдството. Броят на кравите е необходимо да се увеличи с 40-50%. При всички видове животни продуктивността им трябва да нарасне със 70-80%, за да достигнем средното равнище на ЕС. Такова интензивно развитие ще изисква съответно и обезпеченост, освен със значителни инвенстиции, още и с производството на зърно, груб и сочен фураж. С изключение на соята, като основен белтъчен компонент, осигуряван чрез внос, всички останали фуражи е възможно да бъдат обезпечени от собствено производство.
Без ясна и прагматична държавна политика, съпроводена с конкретни ангажименти и действия, поставените проблеми няма да се реализират, а животновъдството ни ще продължава да бъде в тежест на националната икономика и няма да може да задоволява потребностите на вътрешния пазар.
В съответствие с ОСП на ЕС нашето селско стопанство е необходимо да се подготви и да е в състояние да отговори на нарастващите изисквания на новата, по-конкурентна среда на вътрешния и международните пазари към качеството на хранителните стоки. Така държавата ще защити интересите и на българския производител. Качеството на крайните хранителни продукти зависи в голяма степен от работата на предприятията в хранително-вкусовата промишленост. Централно място заемат проблемите, сързани с ефективността и технологията на производството. Наред с тях обаче в стратегически план предстоят за решаване няколко специфични, но жизненоважни въпроса:
- дълготрайно обвързване между производители на суровини и преработватели, като договорните отношения се определят и с участието на държавата и браншовите организации. Наличието на договори ще ограничи както получаването на свръхпечалби при производството на дадени продукти, така и исканията на субсидии и подкрепа за други продукти и отрасли
- използване на различни форми на интеграция, обхващаща целия производствен цикъл: от суровината до крайния хранителен продукт. За целта може да се използват и съществуващите предприятия на ХВП, като на пазарен принцип се изясни участието на производителите на селскостопански суровини в крайните икономически резултати
- изграждането на нови организационни структури (вертикално интегрирани предприятия) между икономическите субекти в селското стопанство от един или няколко района с предприятия от ХВП, произвеждащи определени хранителни продукти. Всеки икономически субект да участва в тези структури със свой капитал и да получава съответен дял от крайните икономически резултати на акционерен принцип
- голяма част от предприятията на ХВП работят със стара, морално остаряла материална база, която пречи за използването на нови технологии за производство на качествена, конкурентоспособна продукция, със съвременна опаковка и дизайн. Такава е картината главно в предприятията на масленодобивната, фуражната, мелничарската, хлебопроизводната и консервната промишленост. Поради това често се изнасят суровини, вместо произведени у нас крайни хранително-вкусови продукти
- в предприятията на ХВП следва да се полагат усилия за създаване и утвърждаване на наши маркови хранителни продукти, с които да се конкурираме и поддържаме определени ниши на международните пазари. Това ще накара производителите на съответните суровини да внесат корекция в сортовия състав на културите и породния състав на животните
- да се премине към внедряване на екопроекти за производство на селскостопански продукти, съобразени със здравословното хранене
- да се приложи нов критерий за използване на преките плащания на средствата от ЕС за единица площ, като се даде по-висока ставка за районите с по-неблагоприятни природни условия.
Развитието на селското ни стопанство изисква и промени в законодателството. Най-належащи са те в закона за арендата. Трябва да се засили ролята на държавата като регулатор на договора между арендатор - арендодател относно неговата продължителност, размера на арендното заплащане на единица площ, както и срока за изплащане на арендата. Предлагаме следното: 
- предоставяне на арендодателите от 30 - 50% от субсидията, която ЕС дава ежегодно за единица обработваема земя на арендаторите
- опростяване на процедурите по сключването и регистрирането на договорите
- ограничаване размера на арендуваната земя и забрана за преарендуване на земята от страна на арендатора
- отседналост на арендаторите в населените места, където обработват земята, с оглед установяване на постоянен контакт с арендодателите и контрол върху производството
- да се задължи всеки арендатор ежегодно да внася от 5-10 лв./дка в общината (кметството) за подобряване на инфраструктурата в населеното място, където арендува земята.
Закон за регулиране пазара на земята ще реши проблемите, свързани с равнището на цените и изискванията към купувачите (фирми, арендатори, фондове и др.), които ще я стопанисват. При изготвянето му би било добре да се използва опитът на Франция. Необходим е и закон за подпомагане укрепването и развитието на дребните и средните фермерски стопанства, тъй като чрез тях ще може да се възстанови отглеждането на трудоинтензивните и инвестиционни култури, както и на говедовъдството и овцевъдството. В съответствие с настъпилите социално-икономически проблеми в страната е наложително да се актуализират още: Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, Законът за земеделските кооперации, Законът за защита на производителите и потребителите.
В България продължава да битува разбирането, че селското ни стопанство може успешно да се развива и да се изравни с европейското, главно на базата на субсидиите от ЕС. Практиката в другите страни членки обаче показва, че чрез своите бюджети те заделят собствени финансови и други ресурси, които играят определяща роля за издигане на високи равнища на тяхното селско стопанство. Субсидиите от ЕС са имали второстепенно значение в това отношение. Такава промяна следва да настъпи и в поведението на нашата държава, без която не е възможно да се постигне обрат в икономиката на отрасъла. За това предлагаме:
1. Под ръководството на МЗХ да се организира обсъждане на предложения проект, заедно с други разработки по същия проблем, и на тази основа да се подготви управленска стратегия за приоритетите и насоките за развитие на селското стопанство до 2020 г.
2. МЗХ да организира разработването от специализирани екипи на съвременен модел за хранене на населението и на тази основа съответни хранителни баланси на страната за основните продукти.
3. Под ръководството на МЗХ да се осъществи етапност в заделянето и усвояването на необходимите финансови средства за инвестиции в зависимост от потребностите на отрасъла. Тези средства трябва ежегодно да се залагат и утвърждават в държавния бюджет на страната.
4. Да се издигне на по-високо равнище работата на ДФ "Земеделие".
5. МЗХ, с участието на Селскостопанската академия, да отчертае селскостопанските райони в страната, които ще се използват от държавата за провеждане на диференцирана политика в териториален разрез. В тях ще се изразходват и субсидиите на ЕС по отделните мерки на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
6. МЗХ своевременно да обсъди и внесе предложение за необходимите субсидии по ПРСР за периода 2014-2020 г.


Предлаганият проект е обсъден и приет на събрание на Клуба на социалистите-аграрници в София, с участието и на специалисти от други политически партии