Уникално българско школо стяга юбилей

90-годишен юбилей ще празнува в края на октомври уникалното за България и Балканския полуостров училище по каменоделство, създадено с решение на правителството на Александър Стамболийски през далечната 1921 г.
Школото, през което са преминали над 3500 майстори на чука и длетото, много от които впоследствие са се дипломирали във висшите училища по изкуствата в цяла Европа, е създадено по чешки терк. Първи негов директор е бил Рудолф Браун, подпомогнат от четирима свои сънародници, които обучават първите два випуска до 1928-а. Сред завършилите образованието си тук са майстори на скулптурните композиции като Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, Маньо Славов, Янаки Кавръков, доц. Стефан Янакиев, проф. Димитър Сотиров, Любен Черкезов, Иван Димчев и още много и много други известни имена.
На практика всички майстори в обработката на камъка у нас са преминали през училището в село Кунино, община Роман, разказва директорът Стефан Стефанов, който също е тукашен възпитаник. Неговия път следва и синът му Милан, който се дипломира тази година в специалността "Скулптура".
Село Кунино е избрано под давлението на строителя на нова България Константин Томов, който подсказва на Стамболийски, че там могат да бъдат подготвени така нужните за възраждащата се от националната катастрофа след Първата световна война държава кадри.
Въпреки немотията правителството отпуска няколко десетки милиона лева за направа на сгради, предоставя на школото кариера за бял камък в съседство, извиква учители от чужбина. Още първата година се записват 10 момчета, за да се учат на майсторлък от чехите Йосиф Шквара, Станислав Кхун и Йозеф Краус, припомня Стефанов, който ръководи училището вече шеста година. През този период то преминава под шапката на Министерството на културата, въвеждат се часове по живопис, графика и история на изкуството, печелят се престижни награди, включително и на международни конкурси.
Две работи на ученици от Кунино стоят 2 месеца изложени на центъра на София, пред Галерията за чуждестранно изкуство през 2008-а, но след като тогавашният столичен кмет Бойко Борисов поискал наем от по 250 лв. седмично, се наложило авторите им да си ги приберат обратно, разказва с иронична усмивка Стефанов. Пак така иронично приема и въпроса дали, след като министърът на културата е скулптор, е приел по-отблизо проблемите на бъдещите си конкуренти.
"Познавам се с Рашидов много отпреди да седне в креслото на министъра, смятах го за свестен човек, но като го потърсих тази пролет за съдействие около организацията на юбилея, срещнах леден отговор: който си имал юбилей - да си го чествал, министерството нямало пари за празни харчове, криза било! Ами щом е така - ще се оправим и сами, пък той, ако иска, да хване влака и да дойде на празника ни!", обобщава директорът.
Той има една голяма мечта - да направи най-после една галерия, в която да събере стотиците произведения на момчетата и момичетата, преминали през тези 9 десетилетки през ателиетата край кариерата. Такива, каквито видял в аналогичните училища в Хоржице (Чехия), Карара (Италия) и немското градче Вюн. Само дето с делегиран бюджет от 130 000 лв. - кое по-напред: заплати, ток и вода ли да плащаш, камък ли да дириш за практическото обучение или да запазиш евтината храна в ученическия стол, ползван всекидневно от 80-те възпитаници и 16-те преподаватели? Все някой ден ще я направим тази галерия, за да има какво да видят хората, пък и да не се губят корените, пали се Стефанов и продължава да описва в тетрадка обектите по цял свят, дело на каменоделци с кунинска диплома в джоба.
Те нямат чет - като започнеш от целия център на София (ЦУМ, президентството, МС, повечето православни храмове) и стигнеш до реконструираната неотдавна от съвипускника му Петьо Петков гара в американския град Денвър.
И още една мечта има Стефанов - да се намери институция в държавата, която да върне обратно на професионалната гимназия кариерата, отдадена по нашенски през 90-те години на миналия век на частна фирма за стопанисване. Както и тазгодишните 32 бройки в двете специалности един ден да станат 40, а защо не и 60!