Уникална изложба в Британския музей

Галина ДАНКОВА

За много хора самото понятие "мумия" звучи навярно страховито, отблъскващо или се свързва с някаква демонична загадъчност, скрита-покрита под пясъците на египетската цивилизация в продължение на хилядолетия. Мумия, това ще рече духове, отвъден свят, непонятни магични практики, или просто неестетична гледка на изсушен и спаружен като стафида човешки труп. Който е виждал древноегипетски мумии, ще се съгласи, че гледката трудно може да бъде наречена естетична, без значение какви старания и умения са вложили консерваторите и реставраторите при експонирането им. От една страна, мумията е зрелище, но от друга, то може да предизвика отвращение или в най-добрия случай - разочарование. Може би точно с този нежелан ефект са искали да се справят организаторите на изложбата "Ancient lives - new discovery" в Британския музей, използвайки най-новите компютърни технологии и методи за представяне пред публика. Идеята е зрителят да надникне отвъд непривлекателната обвивка и праха на времето, без да се изплаши или да се отврати. Той трябва да успее да съзре човека - неговия земен живот, неговата съдба, професия, произход, занимания, болежки и пр.
Преди сто години единственият начин да се изследва една мумия е бил тя да се разбинтова, за да са стигне до изсушената мускулна маса. Така проучвателите са успявали да се доберат до много ценна информация, но в крайна сметка мумията е бивала унищожавана и музейната й стойност се е губела. От интересен, тя се е превръщала в доста плашещ експонат. С развитието на научно-техническия прогрес и интердисциплинарните проучвания учените започват да използват постиженията на медицинската диагностика, като например рентгена и компютърната томография. Така отпада необходимостта мумията да бъде разопакована и целостта й остава непокътната.
В древен Египет, както е известно, мумифицирането е било привилегия за малцина представители от висшата каста - за фараоните, жреците, представителите на дворцовата аристокрация. Обикновените хора са били кремирани. Самото мумифициране е представлявало сложен и едновременно с това таен, свещен ритуал, който е предшествал самото погребение. Трупът на починалия е бил "почистван" от вътрешностите... "Изчистеното" от органите тяло е било обмазвано с благовония и консервиращи субстанции, а после обвивано в текстилни или кожени бинтове, наречени "стола" и накрая поставяно в саркофаг от дърво или благороден метал.
Изложбата в Британския музей, чието наименование в превод на български ще рече  "Нови разкрития за живота на древните", представя осем мумии, които датират от периода между 3500 г. пр.н.е. и 700 г. н.е. и са намерени на различни места по поречието на река Нил в Египет. Те са подбрани така, че да са много различни - по пол, по възраст, по размери и външен вид. Всяка от тях е с ярка и неповторима индивидуалност и не може да бъде сбъркана с предишната или следващата... Така няма опасност посетителят да се отегчи или да се обърка...
Най-старата мумия е на млад мъж, запазен в пясъка на пустинята Сахара случайно от времето на преддинастичния период на Египет, около 3500 г. пр.н.е. Той не е бил погребван. Просто е умрял, по всяка вероятност, докато е бил на път, сам  в пустинята. Пясъците са затрупали тялото му и са го консервирали така, както е паднал, по очи. Тъй като тук не става дума за ритуално мумифициране, вътрешностите на мъртвия не са били извадени. Така учените са имали възможността да изследват какво е имало в стомаха на починалия - семена, риба, различни видове плодове и зеленчуци, смокини, орехи, краставици, чесън. Месото е било лукс и се е консумирало само при специални случаи...
Втората мумия е известна под названието Тамут. Тя принадлежи на дъщерята на високопоставен жрец от XXII фараонска династия, ок. 900 г. пр.н.е. и е намерена в египетска Тива. За нея учените твърдят, че е била само на около 30 години и въпреки това е страдала от... атеросклероза на кръвоносните съдове. Тамут е била висока около 157 см и лежи в красиво изографисан дървен саркофаг. Тя е и "рекламно лице" на изложбата... Тя краси постера на Британския музей, анонсиращ изложбата.
Падиаменет е името на третата мумия. Тя принадлежи на храмов служител, по всяка вероятност писар, който е живял по времето на  XXV династия, окoло 700 г. пр.н.е. Компютърната томография показва разположението на амулетите върху енергийните центрове по тялото. Мумията е представена и като интерактивно, анимирано, дигитално изображение. Посетителите могат с няколко натискания на копчетата да "свалят" слоевете на опаковките и да разглеждат Педиаменет като на цветен рентген, а после да го опаковат отново.
 Историята на следващата мумия също е уникална. Тя условно е наречена Храмовата музикантка. Тленните й останки са били поместени в саркофаг на възрастна жена, която е изобразена да държи арфа. Всъщност става дума за момиченце на 7 години, живяло по времето на  XIX династия, XII в. пр.н.е. Детето е било вероятно храмова музикантка и едновременно с това е принадлежало към доста заможно семейство. 
При погребалната церемония са били използвани различни музикални инструменти, като напр. систрум, шешешет - ударен инструмент, нещо като нашите маракаси. Известни са изображения от Тебите, от късния египтетски период. На изложбата е представена  изобразена богинята на музиката, на танците и плодородитео Хатор, с корона от лотoси, която държи изброените музикални инструменти... Очевидно музикантите и певците са били важни и благородни личности, щом са били мумифицирани. В една от витрините е показана и мумията на Тиаясемину - храмов певец, живял по времето на XXII династия 800 г. пр.н.е. Между бинтовете, с които е бил обвит певецът,  са били вкарани множество фини парчета златно фолио, но с каква цел? Учените не споменават нищо.
Особено интересни и своеобразни са трите мумии от римската епоха. Първата е на мъж, който е бил балсамирам около 30 г. пр.н.е., втората на  2-годишно момченце от хабара, поставено в красив изографисан дървен саркофаг, третата на млада  жена-християнка. Компютърната томография показва, че този мъж е бил с наднормено тегло и е имал много стоматологични проблеми. Мумията е открита в края на XIX век.
Косата в египетското общество е била важен знак за сексуалната, кастова принадлежност, за възрастта на индивида. Децата често са имали обръсната глава и само малка тънка плитка е била оставяна на темето им. Заможните мъже и жени са носели пищни прически, които са подчертавали високия им социален статус. Косите и ноктите са били пазени грижливо да не попаднат в нечии недобросъвестни ръце, тъй като те са били  материал за черни магични практики, с които е можело да се навреди.
Най-късната мумия датира от християнския период и е на 25-30-годишна жена. Открита е в Судан около 4-та катарата на река Нил. Нейният гроб се е намирал в средата на некропола. Тялото частично е било покрито с каменни плочи ... Обинтовано е било прилежно с текстилен материал. Не са били намерени амулети. Тялото се мумифицира естествено от сухия климат, затова са запазени органите и мускулите на трупа. Характерното за тази мумия е, че жената е имала татуировка, която при откриването е била все още видима, от вътрешната страна на бедрото. Тя е представлявала монограма на Архангел Михаил.
Поради засиления интерес, изложбата с мумиите в Британския музей ще бъде отворена за посетители няколко месеца - до средата на месец юли. Ако трябва да споделя личното си мнение, изложбата без съмнение е поучителна и интересна, но трудно може да бъде наречена зрелищна или  "вземаща акъла". Ако с нещо тя е уникална, то това са не самите мумии, а техните дигитални рентгенови снимки и анимации, аранжирани върху тази основа... Безспорно, за зрителя е любопитно да си поиграе на "събличане и обличане" на мумиите. Но повече от половин час едва ли някой би прекарал в тъмната, леко задушна атмосфера на изложбената зала...


Музикантите в древен Египет са били на особена почит

Текст към 3204:

Падиаменет е мумия по всяка вероятност на писар, живял окoло 700 г. пр.н.е.


Тамут е мумия на 30-годишна дъщеря на високопоставен жрец, живяла 900 г. пр.н.е.
Снимки: на авторката и от интернет