05 Юни 2025четвъртък12:15 ч.

Портрет на Константин Величков, автор Борис Митов (1920 г.), НХА

Имена

Уникален връх на българската нация

115 години от смъртта на Константин Величиков

/ брой: 220

автор:Продрум Димов

visibility 2746

Продрум ДИМОВ


От редактора 

Скъпи читателю! 

В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще си припомним безсмъртното дело на Константин Величков, ще отдадем почит на големия поет Евстати Бурнаски. Новата книга с "П(р)освещения" на Боян Ангелов е вече факт...

Приятно четене.

********

Има личности, завоювали нравствени и духовни висини, останали завинаги на най-високия отечествен пиедестал за всички български поколения. Сред тях безспорно се откроява и неповторимата обаятелна фигура на бележития книжовник, революционер, общественик, държавник, пламенен родолюбец и писател, страстен публицист и даровит оратор Константин Величков. Роден е в Пазарджик в семейство на будни родители, които насърчават интереса му към образованието и рисуването. Завършва Цариградския френски султански лицей, след което се прибира в родния си град, където става учител, оглавява и читалище "Виделина". В ранната пролет на 1876 г. домът му приема Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Васил Петлешков и други организатори на предстоящата Априлска епопея. Младият учител се включва в организирането на революционните комитети в Пазарджик и околните села. 

След погрома на въстанието Константин Величков е хвърлен в затвора и зверски изтезаван. Тези свои преживявания той ще опише по-късно в повестта си "В тъмница", която е истински шедьовър наред със "Записките" на Захарий Стоянов. Измъкнал се от ада на турските зандани, посреща възторжено вестта за обявяването на Руско-турската война и заедно с приятеля си Иван Вазов се озовават в Свищов, за да помагат на освободителите. 

След Освобождението, като депутат в Областното събрание на Източна Румелия в Пловдив, по-късно и като директор (министър) на народното просвещение в областта, той се проявява като добър държавник при изграждането на училищната мрежа и подбора на учителските кадри. Заедно с Вазов отпечатват първата у нас "Българска христоматия", издават и редактират в. "Народен глас", сп. "Наука" и "Зора".  

Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. му отрежда депутатско място в обединеното Отечество. След идването на Стефан Стамболов на власт и започналото преследване на русофилите, Иван Вазов емигрира в Русия, а Константин Величков - отначало в Австро-Унгария, а после - в Италия и Турция. На Апенините, потопен в богатата история и култура на средиземноморската страна, пише своите знаменити "Писма от Рим". Шест години живее в Цариград, известно време работи и като учител в българската гимназия в Солун. Плод на преживяванията му е стихосбирката "Цариградски сонети". 

След падането на правителството на Стамболов от власт се завръща в България и активно се включва в обществено-политическия живот. Вазов освобождава заемания пост на министър на народното просвещение и го предлага на Величков. Този добронамерен жест на най-близкия му приятел отприщва бента на натрупаната през годините енергия. Заема се с актуализиране на българското образование в духа на руските и европейски постижения и традиции. Създава Висш учебен съвет, осъвременява учебния план и програмите, основава сп. "Училищен преглед". По негова инициатива в София е открито Рисувалното училище, оглавявано от Иван (Ян) Мърквичка, впоследствие прераснало в Национална художествена академия. Неоценими са усилията му за създаване на професионално подготвени кадри за театралното изкуство, като по негово настояване са отпуснати стипендии на талантливи млади актьори. За разширяване на просветния обхват, влияние и въздействие на читалищата прокарва Закон за задължителен депозит на всяко печатно произведение в народните библиотеки.

За съжаление, не закъсняват и разочарованията от тогавашната политическа действителност. Константин Величков не може да понася фалша и лицемерието по високите етажи на властта и напуска правителството на Стоилов. Болен, затънал в мизерия, той разпродава имуществото си и заминава на лечение във Франция, където умира на 3 ноември 1907 г.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

България е готова да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 100

Иван Иванов оглави Държавната агенция за бежанците

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 100

Борбата с насилието е водещ приоритет за кабинета

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

Назначават още 220 чиновници в агроминистерството и ДФЗ

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

Нови изисквания за телефоните в ЕС в сила от 20 юни

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 100

България защити странджанския билков чай за пазара на ЕС

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 100

Пчелари настояват да се намали интервалът за пръскания

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 100

ЕС отлага мерки срещу Букурещ заради дефицита

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 100

НАТО планира засилване на военната си мощ

автор:Дума

visibility 85

/ брой: 100

Мелони и Макрон преодоляха различията

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 100

Накратко

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 100

Непростимо

автор:Александър Симов

visibility 66

/ брой: 100

Нелеп пиар

visibility 81

/ брой: 100

Рестарт - тук и сега

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 100

"Локалите" - насилници без кауза

автор:Юлия Кулинска

visibility 84

/ брой: 100

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ