Умните ракети

Тези дни у нас отново Гражданска защита тества сирените за тревога. По стечение на обстоятелствата имах възможността да ги чуя приблизително по същото време и в страни от Западна Европа. Реакцията на хората бе различна. По софийския централен булевард "Витоша" шляещият се народ изобщо не реагира. Единствено по-старите наостриха слух за източника на зловещия вой. Във вътрешността на континента обаче народът видимо е по-стресиран. Спират се хората, оглеждат се, тревожат се и коментират. Явно обилно са облъчени със страх от всякакви атаки, а напоследък и от... химически, при това с предварително известен извършител.
Споделих своите впечатления с моя продавач на вестници. Като четящ човек с богат минал опит в книгоиздаването той изстреля своята първа словесна "умна ракета": "Ами тези на Запад има какво да загубят. Затова се притесняват. Като засвири тръбата, няма да си лягат до топлия бут на жената, ще пресъхне пръскачката за райграса и ръждяса косачката, ще рухне малкият свят на удобството на кредит. Няма потна бира, а само истинска пот и сълзи. Иначе са добродушни, вежливи, но и донякъде наивни. Онези пък, на Изток, са много любознателни, четат и знаят, но са и родени войници. Не се плашат лесно. Руснакът просто целува жената, милва дечицата и тръгва с радост да брани родината си. И това е също част от неговата емоционалност, повишена сетивност за справедливост, състрадателност, ако щеш и романтизъм. Такива са си хората, не можеш да ги промениш, а и едва ли е нужно. В Щатите пък са съвсем друга бира. Цял живот им внушават, че са най-велики, и ги пускат, но по-надалеч от техния дом - да палят и гасят пожари. А с това си поддържат крехкия вътрешния мир и най-вече - печелят страхотно едни хора, които си въобразяват, че могат да владеят света. Пълни глупости! Като тръгне огънят - всички горим. За нас да не говорим. При всички положения сме на пангара с това местоположение."
 Тези откровения на продавача на вестници ме върнаха доста години назад. Действието се развива в тогавашния Съветски съюз и по-точно пред бюрото на БТА. Зимата бе изключително студена. Като кореспондент трябваше да отида на пресконференция по повод на подписаното Споразумение за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия между суперсилите, на която важна декларация се очакваше да оповести тогавашният съветски външен министър Андрей Громико. За мой ужас установих, че служебната "Волга" бе изключено да запали при далеч над минус 20 градуса температура. Тогава руският шофьор на богатата тогава наша държавна агенция Василий заяви, че ще я "вкара в движение". И легна той с една памуклийка под колата и започна с бензинова лампа и жив огън да нагрява нещо по ходовата част на автомобила. Опитахме се да го разубедим, тъй като осъзнавахме опасността от тежък инцидент, но той ни отпрати в сградата с думите: "... всичко е наред, вървете на топло и сваляйте кожусите". И колата запали, при това бе единствената в движение от цялото т. нар. дипломатическо градче на Кутузовския проспект, където имаше доста добри и нови автомобили от известните западни марки. Тогава емоционално споделих чувствата си пред колегите под формата на въпрос: "...разбрахте ли защо руснаците са спечелили войната?". Естествено, това бе спонтанната ми реакция. Истината е далеч по-всеобхватна. Но в нея вложих усещането си за онази особеност на руския характер с различното, дори пренебрежителното възприемане на опасността. С упоритостта и отстраняването на страха в името на дълга, ако щете, силната отговорност към всичко и на първо място пред отечеството.
Занимавам ви с всичко това, защото в последно време много от нашите евроатлантически съюзници се взряха подозрително срещу Русия. Дразнят я и предизвикват нарочно, което насочва към умишлено търсен конфликт или най-малкото тестват предела на нейното търпение. А то вероятно не е безгранично. Каквато и да е причината обаче, САЩ и партньорските страни трябва да отчитат и по особената международна конфигурация, която не предполага категорично световно лидерство. Отново имаме налице многополюсност и съвсем не е излишно наред с Русия да се вгледаме и в позицията на Китай, на регионални лидери като Турция и Иран, на стари европейски държави като Австрия например. Та дори и дешифрираме действията на Германия на Меркел, която съчетава съюзническата си лоялност, но е готова да се окъпе в руския "Северен поток-2" и защити икономическия си интерес. А защо не се приемат и новите реалности в Близкия изток? Или пак конюнктурни интереси ще възраждат исторически и нови вражди, ще се лее безсмислено човешка кръв.
Затова ключовата дума на днешния ден е "въздържаност" и налагането на световен баланс на интересите в интерес на стабилността. Това обаче не се постига с "умни ракети", а с умни и мирни действия.