Улпия Ескус или българският Ефес

Евелина Тодорова

Живеем във време, когато официално се твърди, че бъдещето на България е в развитието на културния туризъм. Действително страната ни, по брой на културни паметници, включително и от римско време, може да мери ръст с държави като Турция и Гърция. Но за съжаление рекламата на България в света, и особено в Западна Европа, откъдето биха дошли повече туристи, е слаба. Няма я. Въпреки инвестициите, които се дават за археологически проучвания, малцина от българите знаят нещо повече за някои от най-важните римски градове - колонии в Северна България.
За един такъв впечатляващ обект - Улпия Ескус,  близо до с. Гиген, Плевенска област, бих искала да алармирам обществото, защото там не само има какво да се види, но е хвърлена и огромна работа по разкриването на античните останки. Разкопки в Улпия Ескус се провеждат повече от сто години.
Великата римска империя бележи своя върхов разцвет през I-II от н.е. Това е времето, когато император Марк Улпий Траян успява да покори даките, а в земите на юг от Дунава основава цяла мрежа от градове, които са част от административната уредба на провинция Долна Мизия. За да защити тези земи от набезите на различни племена, той прави крепости, в които настанява военни легиони. Тогава цивилното селище при устието на река Ескус (сега Искър) получава статут на град-колония. През 328 г., по времето на император Константин Велики, тук е бил построен Константиновият мост над река Дунав.

Доц. Гергана Кабакчиева от Националния археологичерски институт с музей при БАН от години се занимава с изследването на този град.  Тя е автор и на книга, посветена на ранната история на Улпия Ескус. Има множество научни публикации, посветени на уникалния археологически обект, който е сравним единствено с античния Ефес в Мала Азия (днешния Ефес-Селджук в Турция).
Археологическите разкопки започват през далечната 1904-1905 година от чешкия учен Вацлав Добровски - директор на Националния археологически музей в София. За съжаление през 1911 година той е уволнен (за това пише проф. Ив. Шишманов) и напуска България.
При разкопките е установено, че Улпия Ескус е бил пазен от няколко военни крепости (кастели). Неговата укрепена площ е около 25 хектара. Водата за града е била докарвана от 30-40 километра по аквадукт.
През 1941-1943 г. в Ескус се провеждат българо-италиански разкопки, които са ръководени от Иванка Жандова и професор Антонио Фрова. Тогава е открита голяма обществена сграда извън крепостните стени, която е със зала за спортуване, баня с много помещения, градена по принципите на античното строителство. Сега вече се знае, че това е гимназионът на града, т.е. училището за младежите на богатите римски граждани.
След Втората световна война разкопките са продължени през 1947-1949 г. и 1950-1952 г. от проф. Теофил Иванов. Той открива римска баня от III-IV в., стените на която са облицовани с мрамор. По време на разкопките е открита и римска улица с тротоари и магазини.
През периода 1952-1972 г. разкопки не са правени. Те започват отново след 1972 г. и продължават до днес.
От 1989 г. доцент Гергана Кабакчиева ръководи проучванията на Улпия Ескус. През 2000 г.  успява да извоюва на обекта статут на "Археологически резерват". От 1997 до 2007 г. тя успява да организира финансиране на разкопките от неправителствена организация от Германия. Така в резултат на тези проучвания са открити останките от най-ранния легионен лагер на римската войска на Долен Дунав. Такъв труд и отдаденост на един специалист, каквато е доцент Кабакчиева, са достойни за поклон. Тя участва в откриването на храма на Фортуна, изграден през 190-192 г., където е намерена триметрова статуя на богинята. Днес тази статуя се съхранява в Националния археологически музей. Храмът е строен по времето на император Комод, но за съжаление е разрушен по време на християнизирането. Над самия храм са открити останки от християнска църква от X век.
В Улпия Ескус е разкрит и Капитолият, състоящ се от три сгради - храмове на главните римски божества Юпитер Оптимус Максимус, Юнона и Минерва. Размерите пък на главния площад на града (Форума) са огромни. Той е украсен с колонади. Тук се намират останките от най-важните обществени сгради. В северния край площадът завършва с т.нар. Гражданска базилика, която е най-дългата сграда от римската епоха открита в България (с размери 107 х 27 м), която е украсена с кариатиди.
Следите от обитаване в Улпия Ескус са от целия период от I до ХIV в., т.е. до завладяването на българските земи от османлиите. По това време районът е тотално разрушен, защото се намирал на 30 км от Никопол, където е последната крепост  на цар Иван Шишман.
 Някои от античните руини в Улпия Ескус са  консервирани още преди години. По време на т.нар. демократичен преход много от паметниците от Ескус са пренесени в Регионалния исторически музей в Плевен. Официално обектът се намира на територията на община Гулянци, която трябва да се грижи за неговото опазване. Но това не се случва, тъй като общината е малка и няма бюджет за подобни дейности. Доцент Гергана Кабакчиева продължава разкопките с минимални средства - преди дарения от немска фондация, а сега отпускани от държавата.
В Улпия Ескус не е изградена подходяща инфраструктура, която да даде достъп на повече туристи до обекта. Необяснимо е защо държавата не се намеси, след като доц. Кабакчиева е писала до всички възможни инстанции. Нима не е възможно държавата да си каже думата, за да продължи проучването на този уникален обект? Нима не сме заинтересовани тук да идват туристи от целия свят и да печелим от Улпия Ескус така, както успешно прави това турската държава в Ефес?
Дано будните държавни мъже да разберат колко малко трябва да се направи, за да се събуди интересът към този уникален античен град...


Улпия Ескус - общ поглед към града


Доц. Гергана Кабакчиева по време на археологически разкопки