Улиците на Сан Франциско

Стефан Станчев

 
Загледан в губещите се в мъгла последни етажи на неособено високите небостъргачи, почти не забелязвам приближаването на зле облечен човек.
"Хей, брато, мисля, че сме учили в една и съща гимназия... Между другото да имаш случайно цигара, но и четвърт долар би ми свършил добра работа". Думите са на 30-годишен афроамериканец, който ме заговаря в 7 вечерта до един от многото хотели в Сан Франциско. Минута след него се появява втори, после трети... всички те със скромното желание да им дам четвърт долар.
В град, в който туризмът е основен отрасъл, просещите хора са буквално на всеки ъгъл, дремещи бездомници се срещат по-малко, но и броят на полицаите по улиците също не е малък. Въпреки това улиците на Сан Франциско поддържат своятa еклектичност.
Броят на жителите на града към 2010 г. е 805 хил., а общото население на метрополията е близо 7,5 млн. души.
Повечето знаят града с големите му забележителности - остров Алкатраз (бивш затвор, където Ал Капоне е лежал, сега музей) и величествения висящ мост над пролива Голдън Гейт,  отделящ Санфранциския залив от Тихия океан, който омайва с пурпурните си тонове. Но улиците на Сан Франциско са нещо по различно от официалния облик на града.

"Имаш ли четвърт долар, брато?"

"На улицата хора от всички цветове  се тълпят в Сан Франциско с протегнати ръце за една причина и само по една причина - да припечелят нещо".  Това твърди изданието San Francisco Gate. Това според мен е малко пресилено, но е факт, че просията е най-лесният начин да събереш скромна сума пари.
В края на април 2003 г. операторите  на хотели в Сан Франциско са стартирали кампания, чиято цел е гражданите да не дават пари на просещите хора в града. Подобни напътствия можете да чуете от всеки полицай. Основната причина за тази кампания е, че често просещите търсят пари за наркотици или алкохол, а не за прехрана. Определено може да се намери нискоквалифицирана работа с някое приемливо заплащане, като се има предвид, че част от храната в нескъпите магазини е на ценовите нива като в България, дори и по-ниски, а заплащането е в пъти по-високо, отколкото тук (работа, в която не се изисква кой знае каква квалификация, заплащането е около 8 долара на час).
Интересна е статистиката, която представя средната цена на някои от продуктите в магазините в САЩ към август 2012 г. -  3,5 долара например струва един галон мляко (близо 3,8 литра), един паунд банани (453.6 грама) е на цена 0,59 долара, а един паунд захар е 0,69 долара.
Постоянно прииждащите емигранти от цял свят, които работят наистина усърдно, създават силно конкурентна среда за намиране на работа. Но масово съществува мнението, че повечето просещи са лентяи, които предпочитат лесно изкарване на пари, пред това да работят някоя нискоквалифицирана работа.
Една възрастна американка разказва за случай, в който е купила хамбургер за просещ човек на тротоара. Той  обаче го захвърля на улицата и  казва: "Не искам храна, искам пари".
За съжаление подобна тенденция забелязах и аз. В джоба си имах няколко малки шоколадови десерта, които дадох на просещ човек, той обаче изрази не особено доволна физиономия и с известна неприязън извърна глава. Тези два прости примера могат да дадат ясна представа, че насъщният не е особен приоритет за просещите хора в Сан Франциско.

Без дом

Може да се каже, че държавата не остава пасивна и за проблемите на бездомните, но справянето с тях е много трудна задача. САЩ е  страната, откъдето тръгна световната икономическа криза в края на 2008 г. Там тя остави стотици хиляди хора без дом. "Има доста бездомни в Сан Франциско. Заради тежките проблеми с икономиката в САЩ възникнаха много градове от палатки. Определено никога не е било по-зле", споделя мой американски познат.
Официалната статистика на градската управа, от началото на миналата година сочи, че между 2009 г. и 2011 г. броят на бездомните хора в Сан Франциско е намалял с 59 души. Самата статистика е на базата на сериозно изследване сред бездомните. Преди 3 години те са били 6514, а през 2011 г. са вече 6455.
Процентът на постоянно бездомните хора в Сан Франциско е намалял от 62% през 2009 г. до 33% през 2011 г. Основната част от бездомните самотни хора в града са афроамериканци и те са на възраст между 31 и 50 години. Близо две трети от тях (68%) са мъже, 29% - жени, а 3% са се определили като транссексуални. По отношение на расов признак 39% са афроамериканци, 35% са бели, 12% са латиноамериканци, а 7% са от други групи.
73% от бездомните са отбелязали, че са живели там, преди да станат бездомни. 67% от тях са посочили, че са живели в Сан Франциско една година, преди да станат жители на улицата. 27% не са живели в града, преди да станат бездомни, а 25% са дошли до града, за да търсят работа. 82 на сто от постоянно бездомните са мъже.
53% от отговорилите през 2011 г. казват, че това им е първият път, когато са били бездомни, в сравнение с 45% през 2009 г. 51% са били бездомни за повече от година, 29% са били бездомни постоянно за последните 3 години, 18% от отговорилите отбелязват, че докато били бездомници, са имали помощ от медицинска помощ, но не са я получили, а други 18% са отбелязали че са имали хронични здравословни проблеми. Повече от 55% от отговорите в проучването са казали, че са имали физически или ментални проблеми през 2011 г. 30% имат физически проблеми, а 28% имат сериозни ментални проблеми. 31% са имали проблеми с наркотични вещества (алкохол и други наркотици), а 11% от жените са били жертва на домашно насилие.  5% са ХИВ-серопозитивни или болни от СПИН.
Налице са немалко програми, кампании и инициативи за справяне с този голям проблем в САЩ. Изданието San Francisco Gate информира за успеха на една от тях, но в Денвър. Чрез образователната програма Better Way to Give Campaign, броят на бездомните в този град, в рамките на 7 години (между 2002 и 2009 г.), е намалял с 83 процента.

По улиците - разнообразие от ритми

Улиците на Сан Франциско съвсем не са само бездомници и просещи. Там можете да потънете в една вселена от разнообразни ритми.
Всъщност музиката е една от емблемите на този град. Може би е добре да спомена, че лятото на 1967 г. е наречено "Лятото на любовта" (Summer of Love), а апогеят на хипи културата е именно в Сан Франциско. В средата на юни 1967 г. в щата Калифорния се стичат 200 хил. души за музикалния фестивал в Монтерей, предшественик на Уудсток'69, а Скот Макензи записва емблематичната песен "San Francisco (Be Sure to Wear Flowers in Your Hair)". С града се свързват групи като Faith no more, Dead Kennedys, Exodus, 4 Non Blondes, Jefferson Airplane, Metallica (основана в Лос Анджелис, но се преместват в Сан Франциско, преди да запишат първия си албум), Papa Roach, Santana и др.
Буквално през няколко пресечки улични музиканти, свирещи на различни инструменти, събират тълпи зяпачи. Младеж разпъва комплект барабани и вдъхновено свири няколко часа със скромни почивки. Смяната на ритмите е неусетна, а събралата се публика го подкрепя горещо. На 100 метра от него група мъже изпълнява игрива кубинска салса, докато на отсрещния тротоар възрастен негър подрънква на обърнати пластмасови кофи и тигани, докато припява съвсем неизвестна за мен песен. На известна дистанция от него четирима добре облечени мъже чакат да им бъдат лъснати обувките, докато си проверяват пощата или четат новини през айфоните си. Колко много лица може да имат улуците на този град.


Обаяние и очарование

Сан Франциско има своето обаяние  и очарование, а едва ли ще ви бъде достатъчна дори седмица, за да усетите с пълна сила атмосферата на този мултикултурен и особено еклектичен град, която може да ви завладее с архитектурните паметници, но може да ви учуди, а и разтресе особено с онзи, другия свят - този на улицата.
Мъглата продължава да завладява последните етажи на не особено високите етажи в мултикултурния град, а аз започвал леко да си тананикам началото на "San Francisco:

 
If you're going to San Francisco,
be sure to wear some flowers in your hair.
If you're going to San Francisco,
you're gonna meet some gentle people there.

(Ако ходиш в Сан Франциско/ носи цветя в косата си).


По улиците на града често може да се види лицето на бедността
Снимка Авторът