Улицата поиска Държавата

Някой от много говорилите през последните дни каза, че България се тресе от "Окупирай... всичко". Справедливите протести на хората срещу мизерията, безработицата, замръзналите пенсии и доходи, непосилно високите сметки за ток и парно обаче се разпиляха и трансформираха - от социално-тревожни в политико-менажирани. Бяха целенасочено и тенденциозно разконцентрирани.
Сега по улиците на страната, денем и нощем, камерите заснемат различните "гласове" на обществото, което някои наричат гражданско. Други им опонират с ясната обосновка, че гражданите си плащат сметките за ток и парно, спазват законите и правилата в държавата и тогава излизат, за да протестират, мирно и свободно, за постигане на справедливите си и законови искания.
"Искаме си Бойко!" и "Ходете си с Бойко", sms-агитации за проправителствени митинги, техника и животни в подкрепа на премиера, а от друга страна - момчета с качулки, които палят знамена, други, които замерят с камъни полицаите, трети, които провокират и насочват протестиращите по подобие на футболна агитка (а може би има и такива) от едно място на друго...
"Какво става? Вече нищо не разбирам?", задава за пореден път въпрос един от протестиращите. Доживяхме уж спонтанно недоволните да "извадят" свой говорител и да го сложат на масата до Борисов. Партиите си разменят реплики за платени и организирани протести и провокации. За подставени лица и "спазарени" бъдещи водачи на листи. Хаосът нараства, а в неделя на улицата отново ще излязат хора с искане за смяна на политическия модел.
Каква точно смяна? На една система с друга? Която всички ще харесват ли? Нали "другата" ще бъде също толкова неодобрявана? Нали протестиращите искат край на популизма като доминираща стратегия и политическо послание у нас? Когато искаш промяна, най-добре е да кажеш какво искаш. Да направиш разумни предложения: за изход от ситуацията, за мерки, които да повишат доходите и да съживят икономиката, за стъпки, които да затвърдят демокрацията и да утвърдят нейните инструменти. Къде са тези предложения? Идеите за свикване на Велико Народно събрание в този момент, призивите за някаква (неясно каква) промяна на Конституцията (не за първи път) с какво ще помогнат на сметките за ток, на заплатите, на празния хладилник, на безработните.
Днес хората по улицата викат "Ходете си с Бойко", а срещу тях другите крещят "Искаме Бойко". Ако се замисли човек, от двете скандирания се чува едно: "Бойко". Това ли искаме?
Днес по улиците на София и част от големите градове виждаме хора, които искат да живеят нормално. Виждаме и такива, които не знаят какво искат, дори не могат да прочетат листчетата, които "режисьори" им поставят в ръцете. Тези, последните, окрилени от възможността да покажат силата на енергията си, едва ли съзнават, че вече са впримчени в нова (може би позната) инженерингова схема. Онази, срещу която така самоотвержено протестират с чувството, че правят революция. С такова чувство преди 20-ина години и нашето поколение бе "модерирано". Днес кукловодите ползват и други изрази - коуч тренинг (уж не се дават готови решения, но "мениджърът" помага на подопечните си да открият вътрешния си потенциал, да намерят "вярното" решение, от което впоследствие ще се възползва Учителят).
Схемата "всичко е Негово" - т.е. на Бойко Борисов, ликвидира държавността, институциите и застраши максимално демократичните инструменти. ГЕРБ, т.е. Борисов си присвои държавата - всички нейни елементи и власти (изпълнителна, законодателна и съдебна), на всички нива. Когато Той падна, се оказа, че всичко се клати и хаосът е голям. За да бъде дообрисуван лика му на Спасител, който е готов да се върне и да стабилизира всичко. Комуто да се молят - и тези отвън страната, и тези вътре в нея. 
Сега Улицата иска Държавата. И как точно си представят протестиращите реализацията на идеите на коучинга си? Може би да излъчат 20-ина души, които да седнат в министерските кресла, и още 240 - за депутатските. С какво това ще промени днешната ситуация? Новото на досегашните нови лица ни дойде в повече. Каква е гаранцията, че следващите ще бъдат по-различни? Дали децата на улицата (част от протестиращите са на такава възраст), които дори не знаят къде се плаща сметката за ток, осъзнават, че някой пак се опитва да ги употреби?
Отговорността и разумът изискват вместо да се подклажда негативизъм, да се организират автобуси, да се "забраняват" партии, да се мобилизират трактори и да се провокира напрежение, да се хвърлят медийни бомби, да се търси врага или да се пази "по-малкото зло", което да ни управлява, да се помисли как да бъдат чути хората. Как те да влязат в дневния ред на политиците. Защото другото вече го изстрадахме.
Когато от телевизионния екран протестираща дама на средна възраст подметна на по-младата до себе си: "Не се бой, сега сме от правилната страна", трябваше да ни светне лампичката. Анонимният протест няма да остане такъв още дълго. А за да бъде той граждански и част от демократичните практики, рано или късно трябва да се "институционализира". Тогава ще станат ясни кои са някои от "протестиращите" и кой стои зад тях. Защото ако отново обществото генерира енергия, за да даде статут във властта на онези, които от години може би се опитват да влязат там, разочарованието от поредната машинация ще ни убие като държава.