Украйна - полигон на нови световни конфликти

Известна е фразата на Збигнев Бжежински, че без Украйна Русия е обречена да бъде второразрядна световна сила. Известно е, че в началото на 90-те г. на ХХ в., по време на обединяването на Германия, Западът обеща НАТО да не се разширява на Изток. Известно е, че Западът и НАТО въобще не спазиха джентълментското си обещание и стъпка по стъпка постигнаха хегемония във всички държави от бившия социалистически лагер, достигайки Украйна. Известно е още, че всеки руски управник, който позволи на Запада и на НАТО да овладеят пространствата на Украйна го очаква участта на национален предател. Защото руският народ е наясно: с такова плътно приближаване до същинска Русия, НАТО увенчава изковаването на смъртоносния обръч около неговата родина, реализира пряко посегателство върху руската независимост и територия.
Всъщност Русия, която до неотдавна възприемаше Украйна като приятелска и братска страна, гарантирана демилитаризирана зона в Европа, няма повече никакви причини да се прави на сляпа, не притежава дори минимални възможности да отстъпва пред лошия развой на нещата. Не друг, а Западът и военната му машина НАТО сервираха на Русия премахването на законно избраните парламент, президент и правителство в Украйна и подмяната им с нелегитимни техни подобия. В началото на 2014 г. тъкмо статутът на Украйна като суверенна и добре настроена към Руската федерация държава беше грубо погазен чрез антиконституционния преврат в Киев. На власт дойдоха нелегитимни президент и правителство, крепящи се върху щиковете на "Десния сектор", съставен от крайни националисти, антисемити, неонацисти и пламенни русофоби.
Западът, по-конкретно САЩ и Европейският съюз, предпочетоха

да се намесят директно

в нарушаването на коренните интереси на Руската федерация, инициирайки току-що споменатия перфектно организиран метеж - своеобразен и дообогатен вариант на "цветните революции". Ще допълня: ексцесиите на Майдана в Киев против законно избраните президент и правителство ги направляваха държавният секретар на САЩ Джон Кери и сенаторът Маккейн, както и помощник държавният секретар Виктория Нюланд, която по скандален начин предварително нареди бъдещият премиер на страната да носи името Арсений Яценюк. Активно беше участието и на баронеса Ащън, секретар по външните въпроси на ЕС и виден английски социалист. От изпълнението на ролите се разбра, че действителен господар на положението са САЩ, а лидерите на ЕС действат като марионетки на задокеанската свръхдържава.
В този план свой "принос" дадоха и Еврокомисията, и Европарламентът, и Европейската народната партия, и Либералният алианс, но и социалисти като Франсоа Оланд, който за първи път от десетилетия насам ориентира раболепно френската външна политика директно към САЩ. Така Оланд лиши ПЕС от гласовете на милиони френски граждани за европейските избори, настрои ги отрицателно към своята партия и към собствената си персона, предала най-светлите стремежи на генерал Де Гол за Обединена Европа от Ванкувър до Урал.    
С разширяването на ЕС и НАТО към Украйна

САЩ надцениха своята мощ

Срещу себе си те получиха за противник не Ирак, Югославия, Сирия, Либия или Афганистан, а потенциалът на държава, която единствена на земята, наред със САЩ, е в състояние да отговори по достойнство на всяка военна агресия срещу нея.
Западните медии, включително голямата част от нашите, представят президента Владимир Путин като насилник и агресор, който погазвал международното право. Моето мнение е по-различно. Тъкмо уставът на ООН и международните правни норми обосновават  организирането на референдума в Крим. Единственото извънредно обстоятелство е, че Русия настоя онова, което на международното поле е позволено на САЩ, да бъде позволено и на нея. При това - по отношение на кръвни руснаци, не на отстоящи на хиляди километри нации. В края на краищата не Русия базира свои бойни мощности в непосредствена близост до американската граница, а обратно - САЩ се готвят да разположат военни устройства в Украйна, държавата, свързана всестранно с руската икономика, военно дело, с руската история и култура.  
Освен това според мен, фигуративно казано,  Путин сега държи поправителен изпит. Защото той, като отлично информиран и подготвен държавник, допусна под носа му украинското ръководство да води цели три години преговори за асоцииране с ЕС, което означава придвижване на НАТО до украинско-руската граница. Подцени факта, че САЩ хвърлят 5 млрд. долара за гражданското общество в Украйна, изтекли за манипулиране на украинската младеж в русофобия. И най-главно, предовери се на обещанията, дадени му от лидерите на САЩ и ЕС, че разширяването на Изток ще спре пред самите "порти" на Украйна.
Русия, това се знае, преди да надвисне сянката на НАТО над нейните изконни предели, се беше съгласила да не поставя въпроса за Крим - вековна руска територия, населена с етнически руснаци, пронизана от руска история и култура; за Югозападна Украйна - плът от плътта на руската нация, с народ, каляван в битки в името на матушка Рус. При променената ситуация обаче, ако президентът Владимир Путин не беше съдействал за демократичното провеждане на референдума в Крим и ако днес позволи на яростните русофоби и неонацисти под маската за прозападни демократи да властват и над Югоизточна Украйна, руското общество не би му простило такова бездействие. Той би получил

суров урок и оценка

дори и от най-близкото си обкръжение. Би станал съучастник в разпада на Руската федерация, в нейното невъзвратимо отслабване и катастрофа.
Това не се случи, тъй като руският президент реагира веднага в полза на своята родина. Нека припомня, че след майдановския метеж Путин бе изправен пред съдбовен избор, така както съветска Русия в кулминацията на Великата отечествена война правеше избор за столетия напред в подстъпите на Москва, в степите на Сталинград, в самопожертвователното отстояване на Ленинград. Така че ударът, който Путин нанесе върху еднополюсния свят на САЩ чрез категоричното си противопоставяне на безпределното разширяване на НАТО към Русия, няма как да му бъде простен от Запада.
Без съмнение САЩ и под техен диктат - ЕС, ще наложат не само леки, а и по-тежки  икономически санкции срещу Русия, ще се опитат да поставят Югоизточна Украйна под опека на русофобите от Киев и Западна Украйна, ще продължат да не признават референдума за присъединяването на Крим и на града-герой Севастопол към Руската федерация. Русия ще бъде заплашвана с тотална международна изолация, с блокада от международната общност, върху руския народ ще се стоварват недоказани вини.
Но моето предвиждане е, че курсът, възприет от руското държавно ръководство, няма да претърпи драстични промени. Гореща война няма да се състои, но ще има подобие на студена война, в която САЩ и неговите сателити от Европа и света  ще налагат представа за Руската федерация като за "империя на злото"! А Крим - каквито и протуберанси да настъпят в международната политика, ще се изгражда като органична част от  руската държава.
Що се отнася до Югоизточна Украйна, приемам за

възможни няколко варианта

като между тях ще изтъкна два. Ако бойците от Десния сектор не бъдат разоръжени незабавно (съгласно Женевските договорености), ако не се осъществи проектът за промени в конституцията на Украйна, които да регламентират федералното й устройство и ако се засили кървавата агресия на украинската армия и на "рейнджърите" от "Десния сектор" в Югоизточна Украйна, допускам, че доброволци от руски граждански организации или в краен случай части от редовната руска армия ще навлязат временно в Югоизточна Украйна с цел да заставят киевския ръководен апарат да реализира конституционните промени за федеративно равноправие в държавата. Руската федерация и занапред няма да иска присъединяване на Югоизточна Украйна към себе си. Но ще държи украинският Югоизток първо, да съхрани дълбоките си връзки с Русия и руския народ, второ, руското влияние да се разпростира успоредно с течението на река Днестър и трето, Украйна да не влиза в каквито и да е военни блокове.
Българската политическа класа, от своя страна, ще изпълнява стриктно ангажиментите си към Брюксел, но най-вече ще се гордее, че на Балканите разполага с най-верноподанически настроения национален елит по отношение на Вашингтон. Ще се държи като домашен пес пред новия ни Биг брадър, ще призовава НАТО да засилва военното си присъствие в Европа, да наказва безпощадно руския агресор, ще произвежда митове за руски провокации във въздушното ни пространство, приветствайки горещо всяко ново разширяване на Североатлантическия пакт. В този аспект милото ни отечество няма да ни изненада с нищо. Народът ни ще продължи да стене и пъшка, но и храбро да мълчи. Ще остава верен на наследственото си русофилство, но ще избира да го ръководят русофоби или кариеристи, способни да обслужват всеки нов световен господар. Ще гледа със свъсен поглед как процъфтява бракът на  държавния ни елит със САЩ, въздишайки тайно по славянското си потекло и православната си вяра. Тъй като в бъдеще също ще ни липсва себеуважение, не би трябвало да се надяваме и нас да ни уважават.
Но тук думата ми е за Украйна и нейните проблеми, които тепърва ще коригират хода на съвременната история, подема или регреса на европейските народи, силата, но и намаляващата енергия на Съединените щати. Тук думата ми е за онази световна ситуация, която рано или късно ще доведе до нов тип разбиране за националния суверенитет, до нов подход към свободното самоопределяне на народите, до реално осъществяване на многополюсния свят. И чак тогава може би ще се проумее, че Западна Европа и Русия са като скачени съдове, че без тяхното най-тясно сътрудничество и бъдещо обединяване нашият континент губи шансовете си за пребъдване в условията на жестока конкуренция между държавите от ХХІ век. Дай Боже, в такава среда България - отказала се от "новия цивилизационен избор" - да послужи на всечовешкия напредък като кръстопът на култури, които си взаимодействат, като спасителен мост между западната и източната цивилизация в Европа - Европа, успяла да счупи печата на своите тотални зависимости от САЩ и тяхната армия.