Уклончива дипломация

Къде остана доктрината "нула проблеми със съседите", на която се основава турската външна политика? Този въпрос резонно изниква при информацията за отмяната на визитата на външния министър Давутоглу у нас заради неуговорена среща с Плевнелиев... Защо му е да се среща с президента, след като при такива визити по протокол външният министър на чуждата страна се среща със своя колега в страната домакин. Да не би Давутоглу да иска да нищи с българския държавен глава проблемите между двете страни, които впрочем никак не са малко? Оказахме се заложници на Турция в бежанската криза. Добре че поне Анкара подписа споразумението за реадмисия с ЕС, което пряко ни засяга. Да не забравяме и казуса за обезщетенията на тракийските бежанци, който все още стои отворен. И, разбира се, отново нарасналото напрежение по границата ни с Турция заради разрешителните за транзитни превози. Пък и идеите за "османското наследство", обхващащо наши земи. 
Ако действително Давутоглу е отменил планираното посещение у нас по цитираните причини, това може да се разчете като пореден провал във външната политика на Турция. Защото може и да сме малка страна, но не сме незначителна. И ние имаме думата в ЕС, закъдето Турция се е устремила от доста време. Преди дни Ердоган беше при Меркел да лобира за прием на страната му в Евросъюза, но германският канцлер показа за пореден път скептицизъм.
Положението на Турция не е никак цветущо, и то не само във вътрешнополитически аспект. Външната политика на южната ни съседка е пълен провал и страната лека-полека губи позиции на международната сцена. С демонстрираната подкрепа за сирийските бунтовници и след краха на управлението на подкрепяните от Ердоган "Мюсюлмански братя" в Египет, в Близкия изток май вече никой не се съобразява с Анкара. Идеята за превръщането на Турция в регионален, както и в глобален играч, е запратена в необозримото бъдеще.