Угасна Усмивката на Сатиричния театър

Именитият актьор посвети на любимата си сцена 59 години, 50 роли и любов завинаги

сряда, 10 Август 2016 / брой: 181

3459

Именитият актьор Никола Анастасов почина на 84 години, съобщиха от Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". 59 години от живота си той прекара на сцената на любимия си Сатиричен театър, където изигра над 50 роли. Поклонението пред Никола Анастасов ще се състои в петък, 12 август, от 10 до 13 ч. във фоайето на Сатиричния театър, информира София Стойчева от ДСТ "Алеко Константинов". Българската култура претърпя поредната тежка загуба. "Изгубихме не само голям, легендарен актьор - един от основателите на Държавния сатиричен театър, но и прекрасен, много чувствителен, фин и деликатен човек", се казва в съболезнователно писмо до неговите близки от Министерството на културата.
Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955 г. при проф. Стефан Сърчаджиев. От 1957 г. до последните си дни е на сцената на Сатирата. Тук "Усмивката на Сатирата", както го нарича колегата му Георги Калоянчев, изиграва най-емблематичните си роли в театъра - сред тях са Лило от "Суматоха" и Лазар от "Януари" на Радичков, Колоездачът от "Когато розите танцуват" от Валери Петров, Санчо Панса от "Рицарят на печалния образ" от Стефан Цанев, Мамаев от "И най-мъдрият си е малко прост" по Островски. Той изпълнява главните роли и в пиесите на Стратиев "Сако от велур", "Римска баня", "Рейс" и "От другата страна", припомнят от ДСТ. В началото на кариерата си е играл в театрите във Враца и Варна, през годините се е изявявал и на сцените на "Трудов фронт" и Малък градски театър "Зад канала".
Навръх 84-тия си рожден ден на 22 април доайенът на Сатирата отново се качи на сцената, въпреки крехкото си здраве, в спектакъла "Лека форма на тежка депресия" по текстове на Станислав Стратиев. След представлението той се обърна към публиката с думите: "Пожелавам на хората повече да се смеят. Смехът е превъзходството на човека!" Публикуваме откровенията, споделени от Никола Анастасов на 22 април 2016 г., които ни предоставиха от Сатиричния театър.

Никола Анастасов:
Нашата професия е себераздаване, необходимост, вечна любов...

На 22-ри април, рождения ми ден, отново съм на сцената на Сатиричния театър в спектакъла "Лека форма на тежка депресия" на любимия ми колега и приятел Станислав Стратиев.
Моята рода са преселници от Охрид. Като най-важният персонаж от роднините ми бе чичо Спиро. Той беше професионален шофьор и караше сериозен автомобил. Всяка година, когато идваше, ми обещаваше, че следващия път ще ми донесе автомобила, който ще бъде за мен, за моите размери. Винаги искаше да се съобрази с моето желание. И аз бях готов на всичко. Едната година казваше: "Не ти донесох автомобила, защото не знаех какъв цвят искаш." Аз отговарях - "Червен"
На другата година аз пак чакам. Той казва: "Абе, Коленце, всичко е готово, обаче остава да уточним - с клаксон ли да бъде или с бибитка?" Аз отговарям: "Естествено, с бибитка!"
После измисляше, дали да е със странично огледало, дали друго нещо да има или да няма... и така минаваха годините. И този сладък лъжец чичо Спиро не ми направи автомобил като неговия и така си останах без автомобила... Но аз искрено вярвах, че този жадуван автомобил ще дойде. После с годините разбрах нещо много важно - че желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци.
И така казах довиждане на моя детски рожден ден. Той обаче е тясно свързан с големите творци, които имат принос за създаването на този знаменит и мой любим театър - Сатиричния. Това са Валери Петров и Радой Ралин - родени на същата тази дата.
Играя вече 59 години в Сатиричния театър. Спомням си, че в началото Сатиричният театър тръгна трудно, имаше периоди, когато салонът беше празен и нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно театърът избуя и стана любим театър на цели поколения. Жалко, че много хора си отидоха, но идва ново поколение и аз вярвам, че нещата ще се развиват така бурно, както и тогава!
Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена... И като направих изчисления - само на Сатиричния театър от основаването му до днес - 59 години, играя в този театър. Малко се откъснах за два-три месеца, заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Не мога без моя си любим театър! Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото това не е натрапена професия, а нашата е любов, себераздаване, необходимост, вечна любов.

На екрана

Никола Анастасов остави незабравими превъплъщения на екрана. Култова е комедията "Тримата от запаса" - Иван Стайков (Георги Парцалев), Пейо Вътов (Никола Анастасов) и Спиро Стоименов (Кирил Господинов) са наскоро мобилизирани български войници, пратени през пролетта на 1945 г. в Трети украински фронт на унгарска земя, за да се бият с германците по време на Втората световна война. Анастасов участва и във филмите "С пагоните на дявола", "На всеки километър", в първия цветен български телевизионен сериал "Нако, Дако и Цако", в "Астронавтите", "Последният рунд", "Неспокоен дом", "Горещо пладне", "Рицар без броня", "Господин Никой". "Неочаквана ваканция" е последният му игрален филм - заснет е през 1981 г. Той бе и Димитраки в популярната постановка "Криворазбраната цивилизация" (1974) на БНТ по класическата пиеса на Добри Войников. Озвучава главния герой в любимата аудиодраматизация на "Мечо Пух" от 80-те години на ХХ век.

Признания

Никола Анастасов е удостоен с ордените "Народна република България" - втора степен (1982), "Стара планина" - първа степен, за цялостното му творчество и по повод 70 години от рождението му (2002), "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (2005), "Златен век" с огърлие и грамота за изключителните му заслуги към националната култура (2012) и др. През 1971 г. получава званието "Заслужил артист", а през 1980 г. - "Народен артист". През 1982 г. е награден с орден "Народна република България" - II степен. През март 2015 г. Никола Анастасов получи "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен принос към театралното изкуство. "Ами това е! Най-старата мечта на човека е да лети. Колко близко съм вече до нея", каза той на церемонията в Народния театър "Иван Вазов".

За работата си с Никола Анастасов по последната роля на именития актьор сподели в интервю пред ДУМА младият режисьор Петър Денчев, който през пролетта на 2015 г. постави в Сатиричния театър "Убийство в експреса" по пиесата на известния унгарски писател Габор Гьоргеи: "За нас бе голямо удоволствие участието на Никола Анастасов в спектакъла. Беше изключителна възможност и чест да работя с един от основателите на Сатиричния театър. Съвместната ни работа мина гладко и приятно."