Учителската професия да стане регулирана

Доц. Петко Кръстев,                                                           
Кърджали

В последните дни отново се заговори за недостига на учители и за липсата на интерес у младите към учителската професия. От една страна, съсловието на педагозите застарява, от друга - налага се в училищата да влизат недотам подготвени кадри. Една от причините е ниското заплащане на фона на целодневната ангажираност и големите отговорности. В работната среда на учителите настъпиха тревожни деформации - във взаимоотношенията между учители и ученици, между учители и родители, между деца и родители.
Подкрепям идеята учителската професия да стане регулирана, а педагогиката да бъде обявена и за защитено професионално направление, като обаче се въведе, ако трябва, дори държавен стандарт за връщането на дисциплината в училището. Нарушаването на дисциплината е един от най-големите проблеми в днешното ни училище, значи трябва да вземем спешни и дори извънредни мерки за връщането на реда в него.
Открит остава проблемът и за предпрофесионалната ориентация към учителската професия чрез различни форми на работа в горния курс на средното училище с участието на университетски преподаватели. Една такава форма на работа са средношколските педагогически факултети, какъвто имаше и в Кърджали преди - с учебен план и учебни програми, одобрени от Министерството на народната просвета, както се казваше МОН тогава.             
Тези проблеми са свързани тясно и с ролята на училището като фактор за социален контрол. В  години този въпрос е оставен доста назад в приоритетите на образователната ни политика. В момента сме свидетели на отчуждението на голяма част от децата от училището като ценност и на засилваща се агресия. Това е следствие от състоянието на обществото ни изобщо, както и от необмислените и неадекватни промени в системата на образованието, включително и в новия училищен закон, който е писан за някакво анонимно образование, но не и за българското училище с неговите конкретни проблеми.
Исторически образованието у нас никога не се е превръщало в привилегия на една или друга обществена група. Напротив, България се роди като самостоятелна държава през ХІХ в. и чрез масовото училище. Добрата традиция носи силата, затова апелирам към бъдещия парламент спешна негова задача да бъде промяна на неадекватния училищен закон така, че той да служи на масовото училище в конкретните условия на днешна България с нейните конкретни проблеми.