Учителите са уморени и обезверени от промените

Ирена Анастасова е родена на 25 септември 1955 г. в Монтана. Завършила е философия в Софийския университет, със специализация по социология. От 10 години е директор на едно от най-предпочитаните училища в столицата - 125-о СОУ "Проф. Боян Пенев" в кв. "Младост". Била е депутат от БСП в 42-то НС. В момента е и общински съветник от БСП в София. Зам.-председател е на комисията по образование, култура, наука и културно многообразие и член на комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори.

"Докато в обществото царува измама, това ще става и в образованието"

- Г-жо Анастасова, и тази година се появи напрежение сред родители на първокласници, които не бяха приети в нито едно от близките им по местоживеене училища. Защо се създадоха за пореден път ситуации, при които деца, живеещи в непосредствена близост до сградата на училището, не са приети за сметка на други, които не са от квартала?
- Причините за тази ситуация се наслагват в годините. Директорите на училищата предупреждаваха, че ще се стигне дотук, но никой не ни чуваше. До 1989 г. училищната система в София и в страната работеше по правила, които в новите условия логично бяха променени. Това бе направено, без да се мисли за последствията. Дотогава се знаеше, че всяко училище има район, и родителите бяха наясно в кое ще бъде записано детето му. Качеството на образование в различните учебни заведения почти не се различаваше.
След 10 ноември обаче се внесоха промени, според които родителите вече можеха да избират училището на детето си. Първоначално нямаше големи проблеми, защото хората се водеха от навика. Впоследствие започна толериране на училища по различни причини, появи се сериозна разлика в качеството на образователния процес, на обучението. Делегираните бюджети изключително много задълбочиха процеса. На практика с въвеждането им добрите училища станаха още по-добри, защото и без това имаха повече деца от останалите (както знаем, парите следват децата), а непопулярните училища затънаха още повече. Така че това, за което говоря от 10-15 години, че ще стане, реално се случи.
В опит да се реши въпросът с приема регионалният инспекторат се опита да въведе ред. Затова предложи на педагогическите съвети на училищата да приемат свои критерии за прием, което по смисъла на Закона за народната просвета е съмнително. Защото там единствената разпоредба, която регулираше приема, е тази, която дава право на родителите да избират училището за своето дете. Така повечето училища определиха регион, от който да приемат деца с предимство. Това естествено е районът около самата сграда на учебното заведение.
Неслучайно преди време, когато се е планирало строителството на квартал или микрозона, е имало училище и детска градина. Сега далеч не е така. Най-фрапантният пример е с кв. "Манастирски ливади". Не може да се строи такъв голям жилищен комплекс и да няма училище. Къде да отидат тези деца? Най-близките им са 104-то и 73-то училище, но те не могат да приемат дори всички деца от собствения си район. В същото време се казва, че има достатъчно места в училищата в София за всички деца. Това обаче е илюзия. Да, в селата например има места, но дотам не могат да пътуват деца от другия край на София.
- Въпреки че местоживеенето се определя като най-обективният критерий, много родители, които искат децата им да учат в определено училище, сменят адресната си регистрация. Те не живеят в района и нямат намерение да се преместват, но успяват да получат регистрация. Това на практика е измама, несправедливо е спрямо живеещите в района.
- Тази практика е добре известна. Когато липсва желание един проблем да се реши на национално или регионално ниво, се казва, че въпросът трябва да се реши "по преценка" на педагогическия съвет или на директора". Ние знаем, че има фалшиви регистрации, но все пак не сме полиция. Чувам, че някои директори били принуждавани едва ли не да проследяват дали са истински регистрациите. Питам - какво да проверяват? Да обикаляме и да търсим дали човекът живее там, където е посочил? Това са смешни неща. Проблемите в образованието отразяват проблемите на цялото общество. Докато в обществото царува измама, това ще става и в образованието.
- А не е ли нормално родителите, които си правят фалшиви регистрации, да искат детето им да учи в добро училище? Те нямат друг начин на достъп до него.
- И това е вярно. Когато се въвеждат някакви ограничения, те не трябва да ощетяват децата. Във Финландия е имало райониране, след това са го отменили, но е станало, след като е изравнено нивото на училищата. При нас трябва да стане същото. Ние ще имаме проблеми, докато не се стигне до подобаващо финансиране на системата, изравняване на нивото като материална база и кадрите в училищата.
- Допустим ли е подбор на децата чрез изпит? Въпреки че той не е разрешен, има училища, които под някаква форма го правят.
- Категорично съм против такъв подбор. Не може на 6-7-годишно дете, което не е преминало изпита, да му кажеш - ти не си за тук. Така му лепваш етикет от малка възраст. Децата се развират различно, проявяват различни способности и ние като общество и като педагози трябва да им създадем условия да покажат тези способности. Не приемам всякакви видове проверки. Има училища, които организират изпит по език например. Детето не е научило добре български език, а те искат да го приемат с чужд език. Училищата, които са въвели подобна практика, се знаят, те са публична тайна, но никой не предприема нищо.
- Министърът на образованието Меглена Кунева се опитва да излезе от ситуацията и да удовлетвори част от недоволните родители с възможността да се приемат по 29 първолаци в една паралелка. Това решава ли въпроса?
- Това не е решение на нищо. В 125-о училище имам над 400 молби за прием в първи клас, а местата са за 150 деца. От това, че децата ще станат от 22 на 26 в паралелка, няма да се подобри нищо. А 29 е максималният брой на деца от пети клас нагоре. Според мен е разумно класовете да бъдат увеличени най-много до 26-27 деца.
Да не забравяме и друг въпрос. Този и следващият випуски са най-големите. След това има рязък спад на раждаемостта. Всеки директор прави и тази сметка. Той например ще назначи сега повече учители, но какво ще ги прави след 4 години, като дойдат малките випуски? Ще трябва да ги съкрати.
В решаването на всички проблеми в системата трябва да се работи на национално и общинско ниво. В близките 3-4 години ще имаме все по-негативни новини от системата на образованието.
- Как ще започне учебната година за класовете, за които има нови учебни програми, но няма учебници? Тук първи клас отново е засегнат.
- Учителите не са добре настроени към очакващото ги, но сме свикнали да се справяме с всичко. На децата ще им се обяснява, че нещо ще се пропусне, а след това ще се върнат да го учат. За първи клас се променя редът на изучаване на буквите. Не си представям обаче как детето ще отвори букварчето, а учителката ще му каже, че следващата буква, която трябва да учи, е на еди-коя си страница. На тази страница обаче се предполага, че целият материал до нея е взет. Сричките и думите, които са зададени, са свързани с взетото до тази страница. А всъщност материалът не е взет на практика.
Колегията ще се справи, но не знам как ще се справят децата. Никой не знае какъв ще е ефектът върху тях. Учителите ще намерят свои варианти, но на тях им омръзна да бъдат в центъра на хаоса. С него трябва да се справят други, защото затова печелят избори и получават заплати.
- Как ще коментирате резултатите от Националното външно оценяване след ІV и VІІ клас? Определят оценките като провал, срив.
- Данните са тревожни, но нас не ни изненадват. Ако някои се изненадват, това не са хора от системата. Смисълът на НВО е да се види справят ли се децата с учебното съдържание и ако не се справят, да се провери къде и защо бъркат. Нужен е анализ и още следващата година да има корекции, да се вземат мерки. От въвеждането на НВО до момента такова нещо не се прави. Оценяването във вида, в който се прави в момента, особено след ІV клас, е безсмислено и излишно натоварване на деца и учители.