Учени обсъждаха дали да се преименува 24 май

Учени, учители, политици, граждани участваха в обсъждане на предложението за преименуване на празника 24 май, като думите "славянска писменост" се заменят с "българска писменост". То е внесено в НС от Обединените патриоти и е прието на първо четене в пленарната зала. Обсъждането бе организирано от Комисията по образование и наука в НС.

От името на вносителите доц. Милен Михов изтъкна два аргумента - че писмеността се заражда в България и че празникът като културно явление е българско дело. Дългогодишни изследователи на писмеността като проф. Славия Бърлиева от БАН и проф. Анна-Мария Тотоманова от СУ започнаха дискусията с научни аргументи, че назоваването на писмеността само като българска стеснява измеренията на приноса на средновековна България за християнизирането на всички славянски народи и го свива само до кирилицата, а това означава да се отречем от приноса ни за европейската цивилизация заради патриотични залитания. Имаше мнение, че трябва да има промяна, понеже тезата за славянството ни я била привнесла Русия. Славянска писменост обаче се чества у нас от 9 век. Преобладаваше категорично мнението за запазване на досегашното име на празника.