Убий болницата

Вече никое дете в София не може да разчита на интензивно лечение и дихателна реанимация в Педиатрията! Поне в следващия месец. 

След унизителните заплати на медицинския персонал, допотопните условия на труд в единствената в страната детска болница, се стигна и до спиране на работата на едно толкова важно отделение. 

Но на фона на отношението на държавата към тази болница, някак си на човек му става трудно да повярва, че същата държава, в лицето на същото правителство, иска България на XXI век да има истинска детска болница. Не, не иска! Ясно е, че са кьорфишек приказките за изграждането на нова болница, за търсенето на алтернатива - било в Правителствена болница или в безсмисленото реанимиране на скелета на конструкция от 1978 г. 

Тези управляващи не искат нова детска болница, те просто искат да няма протести и "размирици" сред персонала, да им е спокойно в министерските кресла, като тласкат уникалната болница към гилотината. И докато управляващите се правят, че ще градят нова детска болница, убиват съществуващата. Тъй де, държавата няма пари за адекватно детско здравеопазване и затова цялата нация събира капачки за кувьози, дарения по лев-два за скъпи операции в чужбина на български деца.

Премиерът управлява държавата си от телефона, социалните медии или телевизионния екран и оттам отстранява, уволнява и назначава болнични директори, вярвайки си, че раздава възмездие. Но какво прави, за да има достатъчно различни специалисти по детски болести във всички части на страната? Какво се прави, за да бъдат осигурени достойни условия на труд на шепата специалисти? Какво изобщо се прави в действителност за детското здравеопазване?

Отговорът е един: нищо! Нищо, ако ги няма неимоверните усилия на лекарите и сестрите.