Тяхната полиция не ни пази

"Когато майката опитва да защити детето си, служителят на МВР опира пистолета във врата й и нарежда да го накара да млъкне."
"Единствената оказана съпротива беше, че ги помолих да излязат от спалнята ни, за да няма насочено оръжие срещу децата ми."
"Варненската окръжна прокуратура няма да образува дело срещу полицаите, които в началото на юни разбиха входната врата на случайно семейство, нахлуха с насочено оръжие в стаята на две невръстни деца..."
"С отварянето на вратата внезапно го нападнаха (съпруга - б.а.), сложиха му белезници, ритнаха с крак вратата, спукаха главата на дъщеря ми, мен ме бутнаха, насочиха пистолет към главата ми, срещу децата ми имаше насочен пистолет..."
Първият случай е от 2004 г. в Бургас. Цитатът е по агенция "Блиц". Вчера, заради него, България, т.е. всички ние, беше осъдена в Страсбург. Причината майката Живка Христова да защити 5-годишната си дъщеря бил опреният в главата на детето пистолет, с който служителят на реда се опитавал да накара момичето да спре да плаче. А детето плачело, защото гледало как полицаите бият баща му.
Вторият случай е от м.г. Разказът е на съпругата на варненския лидер на социалистите Борислав Гуцанов за начина, по който полицаите са извършили ареста на мъжа й. В момента Гуцанов съди България в Страсбург за полицейско насилие и вероятно ще я осъди.
Третият случай е пак от 2011 г. Това е цитат от комюнике на Българския хелзински комитет относно полицейско насилие срещу напълно невинни хора по време на операция "Играчите" във Варна.
Четвъртият случай е отпреди две години. Това е разказът на Айсел Мустафова как четирима цивилни полицаи нахлуват в дома й.
Общото между тези случаи на полицейско насилие е, че в тях присъстват деца, срещу които "нашата полиция" насочва оръжие. Не говорим какво са извършили родителите им и дали изобщо са извършвали каквото и да е нарушение на закона. Става дума за оръжието, което е насочено срещу децата. Това оръжие, рано или късно, ще гръмне. Ще бъде трагична случайност, но ако МВР продължи да организира по подобен начин акциите си, трагедията е неизбежна.
Второто общо е, че всички те са се случили, когато г-н Бойко Борисов е бил вече на ръководни длъжности в държавата - или като главен секретар, или като министър-председател. Да не забравяме, че г-н Борисов е човекът, довел на власт в МВР Цветан Цветанов. По времето на когото подобни разкази зачестиха страшно много.
Третото общо е, че, както изглежда, държавата смята, че за нея не съществува нещо осъдително при тези инциденти. Поради което потърпевшите си търсят правата в международен съд, постигат си ги и като признати за жертви на полицейско насилие получават съответната компенсация от нашия джоб.
Четвъртото общо е изводът. В България няма "наша полиция". Нашата полиция не се държи така с нашия народ. Така може да се държи само чужда полиция - тяхната полиция. Не е ясно обаче кои са тези "те". Като слушаме и гледаме, май полицията си е на самата полиция. За същото нещо говори и жертвата на полицейското насилие Айсел Мустафова: "Нямам отговор на техните действия и постъпки, възмутена съм от всичко това, те мислят, че са над закона - те колят, те бесят."
Това е.