Тя върви боса...

Тя пристъпва бавно по прашните, по калните улици. Боса е, краката й лесно се нараняват, но тя продължава да върви. Колко време и накъде? Не я питайте, повярвайте й. Тя се усмихва. С онази вечна, леко притеснена, но така нежна и покоряваща усмивка.
Извивките на тялото й са красиви думи. Тънките й ръце могат да направляват мислите ни. Мислите й - ръцете ни. Косите й са свободата, за която копнеем. А очите й... Очите й са прозорец към един друг свят - мечтан и красив. Но кого ще допусне в него, решава единствено тя.
Лека, изящна и красива. Крехка. Вдъхновяваща. Този, който успее да разпознае красотата й, я обиква навеки. С онази вдъхновяваща, пламенна, всеобхватна и в същото време тъжна, отчаяна и невъзможна любов.
Тя е лесно ранима. Грубостта, арогантността, безразличието не й понасят. Алчността - също. Затова не може да я купите.
Не се заблуждавайте. Тя не е слаба. Напротив - силна е. Тя може да променя съдби, държави, епохи. Да, има такива, които й се възхищават, и такива, които се страхуват от нея.
Често тя говори. Говори изискано, гласът й гали ухото. Но казва само истини, колкото и нелицеприятни да са. Не се опитвайте да я спрете, защото няма да успеете. Тя е жена, която не може да бъде укротена. 
Тя умее да танцува. И танцът й винаги очарова. Но не всеки може да танцува с нея. И блажени са тези, за които тя е запазила поне един танц.
Различна е постоянно и в това е нейният чар. Никой от нейните любовници не може да каже, че я познава добре. С някои тя е била спътница по-дълго, за други е фаталната жена.
Внимавайте, защото тя винаги е имала двойнички. Те говорят от нейно име, опитват се да изглеждат като нея, обличат същите дрехи. Появяват се с нахалството и безочието, което само една двойничка може да има. И много често хората се припознават.
Но истинските й почитатели я познават. Това е вътрешно привличане - необяснимо и затова истинско.  
На колко години е? Е, нали жена не се пита. Млада е, винаги млада е тя. И красива. Стига да разбереш красотата й.
Казват, че днес не е нейното време и други са критериите за красота. Затова изглежда позабравена.
Затова ли върви по улицата и хората се разминават с нея, без да й обърнат внимание?
Не, нейната красота е вечна, но трябва да имаш очи, за да я видиш. Защото е истинска. 
Тя има празник един ден в годината - първи октомври, а би трябвало празникът да е всеки ден.
Защото тя е поезията.