Твърдият юмрук удря най-бедните

Кольо Колев е баща на четири деца, завършил психология, специализирал социална психология и социология. Бил е зам.-директор на НЦИОМ, от 1994 г. ръководи агенция "Медиана". Определя се като социалдемократ, членувал е в БСДП до кончината на д-р Петър Дертлиев. Кольо Колев е най-добрият  социолог сред рибарите и най-добрият риболовец сред социолозите. Най-едрата риба, която е "уловил", не е партия или корпоративен клиент, а един 36-килограмов сом. Имал идея от снимката с голямата риба да направи плакат на "Медиана", на който да пише: "Ако си беше поръчал социологическо изследване, щеше да му излезе по-евтино".

- Какво показва социологическата "суматоха", г-н Колев, отива ли си "момчето" ГЕРБ?
- От всички изследвания, въпреки различните проценти, ясно се вижда процес - неизменен спад на доверието в ГЕРБ, разочарование, което започва да прераства в негативизъм, ярост, омраза. Колко бързо ще се развие процесът, зависи от изборните резултати - президентски и местни. Ако ГЕРБ претърпи съкрушителна загуба, той ще се ускори и в обозримо бъдеще можем да очакваме предсрочни избори. Ако се "измъкнат" относително по-добре, процесът ще се забави. В края на миналата и началото на тази година наблюдавахме главоломен спад, сега вървят надолу по-плавно и умерено. ГЕРБ навлезе в относително добър период - преди всяка поредна глупост предизвикваше скандал, сега каквото да вършат и да говорят, това не прави вече особено впечатление.
- Има ли шанс българският избирател да остане насаме със себе си за сериозен размисъл, заливан от "прогнози" и хипотетични участници на втори президентски тур?
- Кризата удря всички, в т.ч. медиите и свързаните с тях агенции, и социологическите изследвания се разредиха. Изключение правят продържавните институции, които всячески се мъчат да представят черното бяло, по тайнствен начин да опишат картина на всенародна любов към управляващите. Не е необходимо да си социолог, за да знаеш, че това не е възможно, дори ако вземем предвид обективните фактори - вършее криза, безработица, намалена покупателна способност, затънали в кредити граждани. Затова са смешни напъните на некадърни социолози и политолози, които се мъчат да опишат друга картина.
- Защо отказваме да направим избор с широко отворени очи?
- Мнозина няма към какво да си отворят очите - люшкат се между външни фактори: "Виж го тоя, колко е готин, какъв е мачо, какъв мъжкар". Много от хората не правят връзка между управление и икономика, управление и криза. Казват си: "Дай сега да хванем за гушата богатите, да ги издоим с данъци", без да си дават сметка, че като бъдат изхвърлени на улицата, това е пряко следствие от опита да бъде направено подобно нещо. Гражданите често правят избор върху повърхностни, емоционални представи, и такива хора не могат да си отварят очите. Онези, които имат ясна представа за управление, икономика, криза, потребление, безработица, връзката на всичко това с минималната работа заплата, са доста ограничен процент и голяма част от тях нямат трибуна. И като че ли все по-малко я имат, за да кажат за какво става дума. Част от тях са притиснати по икономически причини, разчитат на взаимоотношения с държавата и се страхуват да говорят. Живеем в неприятно време, в което държавата има голяма сила, за да потиска гласа на хората, които знаят.
- А какви са нагласите в страната? Гражданите разбраха ли, че пак са се доверили главно на собствената си представа за успешно управление?
- Това е причината, поради която доверието в ГЕРБ се срива. Независимо от политическия си и икономически капацитет, обикновеният гражданин започва да се дърпа разочарован. За съжаление това често води до търсенето на нова илюзия, на нов месия.
- Ще гласуват ли партийно българите на едни подчертано мажоритарни избори, каквито са задаващите се местни и президентски?
- Това е големия въпрос на всички социолози, защото в изследванията получаваш малко или много фалшиви отговори - преди избори казват, че ще гласуват 80%, а на изборите не се явяват повече от 50-60%. Ще гласуват ли хората, е основният въпрос, процесите, които влияят, изброихме, но загубата на доверие не води до покачване на изборна активност, а предизвиква ярост, желание да накажеш за излъганите си надежди.
Дали това ще се случи с ГЕРБ? Като гледам процесите, натам отиват нещата, което пък подсказва по-висока изборна активност. Ако това се случи, ГЕРБ ще претърпи много сериозно поражение.
- Защо и докога ще залагаме на "харизматични" хора и партии, кой печели от добре темперираното обществено мнение?
- Онези, които имат имидж, излъчване, могат да търкалят думите, които често са лишени от реален управленски и интелектуален капацитет, но пък за сметка на това "стоят" добре. А българското общество все още е далеч от възможността да прави разумен избор на базата на интереси, а не на емоции. 75% от избирателите у нас гласуват не за да дойде някой да ги управлява, а за да накажат предишните, често и за успехите, които имат, но не оценяват. Оттук идва желанието да намерим един, който ще ги смачка и накаже, без да си дават сметка, че твърдият юмрук рефлектира върху тях и най-вече върху най-бедните.
- Има ли сериозен играч на политическата сцена днес, на когото българинът може да се довери?
- Не бих казал, по-скоро има очаквания. В момента БСП възвръща позициите си и все повече хора обръщат поглед към тях, но не може да се твърди, че има тотална трансформация. На фона на, меко казано, слабата социална и икономическа политика на управляващите, Синята коалиция също си връща някакви позиции. Но в момента като че ли по-скоро се чака. Хората още не са се определили и не са склонни да заложат отново на БСП или на Синята коалиция. Има очакване, няма фигура или партия, която да събере всенародната надежда.
- Какво загуби България от "разбиването" на двуполюсния модел и от странните политически коалиции?
- Аз съм от онези, които смятат, че България не е загубила, а спечели от това, ако имате предвид идването на власт на НДСВ. Огромен проблем беше непрекъснатата смяна на икономическите субекти със смяната на политическата власт - всеки "прочистваше" кадрите на предишните и слагаше "наши" хора. А онези тъкмо са се научили да пипат копчетата, после и тях ги сменят. В резултат от което "текезесарският трактор" не бе приватизиран или откраднат, за да оре някой с него, а бе разпарчетосан - един сви гумите, друг взе седалката, трети - прицепа. Останаха парчета за скрап, но няма "трактор".
Не смятам и че ще има връщане към т.нар. двуполюсен модел. Мисля, че ще има относително силни играчи в ляво-център и дясно-център, които ще успяват да влияят върху политиката, а не условно "ляво" и "дясно".
Колкото до коалициите - и БСП, и НДСВ загубиха част от лицето си, влизайки в Тройната коалиция, но мисля, че това беше национално отговорна коалиция с всичките си недостатъци, с огромните проблеми по-късно, с формулата 3-5-8. Но независимо от това беше необходима коалиция и лидерите на трите партии постъпиха разумно.
- А имат ли коалиционна култура родните партии?
- Нямат, но БСП много израсна в това отношение. Преди Тройната коалиция те играеха по системата "млади сме, силни сме, всичко знаем, всичко можем сами". С всичките уговорки за негативите, Тройната коалиция научи БСП на коалиционна култура, тя остави част от лостовете на друг, научи се да се съобразява. Това е добър урок не само за тях, а за всяка партия. В това отношение ГЕРБ дори не е в първи клас...
- Можете ли да посочите поне петима политици, които през прехода работиха повече за държавата и по-малко за себе си?
- Политическата класа е проекция на самото общество. Нима искаме да кажем, че няма поне 20% от това общество, което мисли за страната, за добруването на общото, и не мислят само за паричката си и за конкретния си интерес. Има такива политици и сигурно мога да посоча повече от петима.
Даниел Вълчев извърши чудеса в сферата на образованието - в закостенялата, тежка, тромава система. Той успя да я обърне и да отчита качество и ефективност. Сега има отстъпления, машината спря, но той въведе междинните изпити, външното оценяване - неща изключително важни. Меглена Плугчиева успя да обърне и западното обществено мнение, правейки кадърно и ефективно онова, което трябваше. Главният прокурор също има огромна заслуга за приемането на България в ЕС - да, там системата също е ужасна, но успява нещо да бута и го прави така, че да бъде забелязано и оценявано като добра воля, като желание. Бившият ни и настоящ еврокомисар, седят добре, работят и със собственото си присъствие и поведение в ЕК допринасят много за имиджа на страната. Партийни лидери не е добре да се посочват, но присъствието на Симеон Сакскобургготски и ролята му в политически живот беше изключително важна. Балансирано е поведението на Сергей Станишев. С всичките негативи, които понесе, той е от хората, които правят правилните стъпки - онова, което трябва да се направи. Не мога да приема това бяло/черно възприемане. Има хора с негативи, но свършили важна работа. Една от най-противоречивите фигури, един от най-мразените хора у нас Иван Костов - той направи това, което трябваше да се направи - то е като изриването на Авгиевите обори.
- И така ли да завършим?
- Нека да е по-оптимистично. Какво имахме, какво се случи през 2009 г.? Страната бележеше стабилен икономически възход и заедно с това много недоволни хора - това е абсолютен парадокс. Тогава гражданите заложиха на чисто емоционалния си избор. Надявам се, че на следващите избори хората ще направят вече разумен избор на интересите си.