Турската филмова инвазия

Плановете "Дълес" и "Ран" дадоха своите горчиви плодове. За четвърт век България е полуразрушена, а българите, които доскоро бяхме сред най-образованите и културни народи в света, вече слязохме на друго културно стъпало. Това беше и мечтата на нашите нови политици, заграбили на два пъти властта с машинации и без проблеми. Те отдавна разбраха, че ниското образование и култура са гаранция за техния успех и затова насочиха усилията си към това - да "реформират" (съсипват!) нашата култура и духовност. Резултатите са налице, а бъдещето ще е още по-тъжно. Натрапеното за министър лице вече втори мандат усърдно работи в тази посока.
Думата ми сега е за турската филмова инвазия, която започна преди пет години с "Дни на турското кино" в София и продължи с нашествието на турските телевизионни сериали по главните и най-гледани канали - телевизията с небългарското име BTV, TB7 и телевизията, в която всичко е шоу и няма култура - Нова тв. Не мога да кажа какъв е точният брой на тези "шедьоври" на седмото изкуство от Анадола, но четох някъде, че от 2011 до 2013 г. те били повече от 35. А сега казват, че са около 50! При положение, че тези телевизии почти не показват български филми или го правят твърде рядко, че добро и стойностно кино от Западна и особено от близката нам Източна Европа те почти не излъчват. Да не говорим за опера, балет, симфонична музика и дори оперета. В техните програми те са "табу"! А останалото са американските екшъни, фентъзи, ужаси и други "възпитаващи" децата и младежите холивудски продукции и латиносапунки. На нашите екрани почти липсват стойностните продукции Франция, Англия и САЩ, екранизациите на класически автори, сериозните, наистина художествените филми. Да не говорим за архивното или студийното кино. Затова пък гледаме фалшификати като "Великолепният век" (в който турците са предрешени като същински ренесансови благородници от Флоренция) и "Падането на Константинопол" (в него поробените християни направо приветстват своите поробители!), както и сапунените сериали със съвременна тематика. И така тези канали ни натрапиха в най-гледаното време "Листопад", "Звезди от Босфора", "Семеен сарай", "Под липите", "Забраненият плод", "Горчива любов", "Късчета живот"... Да, "Късчета живот"! Заглавието обобщава претенциите на анадолските продуценти - да ни представят живота в днешна Турция. Тази определено азиатска страна, присъстваща само с няколко процента от територията си в Европа, но с претенции за членство в ЕС, за разлика от нас не жали средства и усилия за своята масирана културна пропаганда. Целта е една: инвазия на Турция на Балканите - през България до Унгария, както заявяват открито неоосманистите. Въпросните продукции са просто част от политическата пропаганда. 
Те са заснети преди всичко в новата и старата столици (Цариград и Анкара) и представят откровено идеализиран образ на Турция. В тях няма да видите мизерията на Анадола, тежкия труд на селяните там, тормоза над кюрдското население, нито примитивните турски обичаи около Рамазана и сюнета (обрязването на момченцата), нито ще чуете рева на имама от минарето (по пет пъти на ден), нито зверското убиване с камъни от близките на млади жени, които били прегрешили... Затова пък ще видите комфортни интериори, луксозни лимузини, млади и красиви гримирани жени с къси поли и голи гърбове. Типични парижанки! Мъжете са като английски джентълмени, а младите - изискани лондонски дендита. Разбира се, няма да видите бурки, забрадки, фереджета, шалвари... В тези сапунки на морала и добродетелите, по които си падат някои дами на възраст, показват фалшив образ на Турция, подсладен с премного локум, шербет и баклава.
Но питам нашите телевизии и културното ни министерство: защо трябва да допускаме тази откровена турска инвазия? Защо ние не инвестираме за достатъчно и добро кино, та трябва да търпим тези сурогати? Ние имаме богато литературно наследство - имаме класици на българската литература, имаме велики личности: писатели, музиканти, художници, артисти. Не правим филми по тях и за тях. Ще спомена руснаците и румънците, които са най-близо до нас. Там почти не е останал автор или книга, а също и голяма личност, които да не са били обект на киното. А у нас няма нито един художествен филм за Вазов, за Владимир Димитров-Майстора, например, за Елин Пелин или за "българския славей" Христина Морфова. И вместо да се създават филми и сериали по Вазов, Елин Пелин, Г. П. Стаматов, Константин Константинов, Йордан Йовков, Яна Язова, Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев и още десетки наши блестящи творци, се произведоха такива отблъскващи продукции като "Дзифт" (на арабски "смола"), "Мисия Лондон" или "Източни пиеси", които, за разлика от турските сериали, създават един грозен и отблъскващ негативен образ на България.