"Цяла бащичка", казвали хората...

Фани Младенова
                  
В Търново стари хора, които помнели бащата Христо Ботев, когато виждали по улиците на града стройната и красива негова дъщеря, грабваща погледа им, спонтанно възкликвали "цяла бащичка". Киро Тулешков, приятел на поета, потвърждава това: "Иванка е същинска баща й Ботев?" А Симеон Радев в спомените си твърди, че Иванка - Ботевата дъщеря, блестяла с интелекта си и с пламенния си характер: "Когато вървеше, святкаше земята" - пише той. Проф. Илия Янулев, много близък познат на семейството на Ботев, допълва за духовната прилика с бащата: "Като в огледало се отразяваше нейната душа в характера на Ботев. Иронична и духовита, тя лесно предаваше на другите кръшния си смях. Малцина знаеха обаче каква тъга се крие в задавената от смях душа. В очите й сълзи, а се смее - смее се, а в очите й сълзи".          
 Прилича ли Иванка Ботева на баща си ? Нали физическата връзка на поета Ботев с малката му едномесечна дъщеря е кратка - една милувка, една въздишка, една целувка на 13 май 1876 г. После той се връща от прага на стаята, за да целуне повторно дъщеричката си в люлката. И следва пътят към Козлодуйския бряг с четата, който е "страшен, но славен" и възгласът на поета "Аз може млад да загина". Остава духовният образ и ботевското бащино въздействие върху Иванка. Те ще я ръководят до края на живота й. 

Иванка Ботева е родена в скромна обстановка на ул. "Румеора" 15 в Букурещ. Датата е 12 април 1876 г. Бащата е неизказано щастлив и обгражда бебето с много нежност и любов. "Сякаш слънце беше огряло лицето му" - твърди майката Венета Ботева. По нейни спомени Ботев, щом се освобождавал от работа и от безкрайните си задължения, отивал вкъщи и - направо при люлката на малката Иванка. Ако детето спи, той дълго, дълго се взира в лицето му, като го поглъща с погледа си, а ако е будно, го взема на ръце и го носи из стаята, като му говори как ще го води със себе си, като порасне, и как ще му даде най-високо образование. Нали той, поетът, изрече думите, че "който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и отечеството си".
  Девет години след героичната смърт на бащата във Врачанския балкан малката Иванка споделя нелекия и нерадостен живот на майка си и брат си в Букурещ и Търново. Помага вкъщи, колкото може - дали заради сиромашията или от наследените от бащата качества. Най-напред Иванка учи в Търново, а после в пансиона на мадам Брок в Букурещ, където усвоява френски език. По-късно семейството отново се връща в Търново и Иванка продължава образованието си във Великотърновската девическа гимназия.
   Името на Иванка Ботева нашумява още в ученическите години. На 27 май 1890 г. във Враца се открива първият паметник на поета-революционер Ботев. На него 14-годишната дъщеря произнася вълнуващо слово: "Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствам на тържествения празник, откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща - Христо Ботев и другарите му. Аз съм малка и не съм в състояние да Ви изкажа това, което младото ми сърце чувства в тази минута... Не съм имала щастието при разделянето да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последното сбогом. В онази възраст (един месец) аз не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма да видя милий си баща". Това слово, изпълнено с естественост, простота и искреност, е написано без чужда помощ, от самата Иванка, и то оставя своите следи в обществото. Наскоро след откриването на паметника на Ботев на нея й отпускат стипендия, за да продължи образованието си в чужбина. Иванка, като завършва IV клас, заминава за Виена. По повеля на Фердинанд, който се възхищавал на обаятелната Ботева дъщеря, тя е настанена в католишкия пансион "Нотр дам дьо Сион". Учителите й са били монахини. Те подготвяли своите възпитанички да живеят във висшето общество. На младото момиче това му е чуждо. Тя желае да събира знания, да се образова, а не да се учи на светски маниери. В пансиона остава само шест месеца и се връща в България, при майка си. Иванка не може да понася опеката на калугерките - възпитателки във Виена. Но още същата година е изпратена в Женева, в прочут пансион за благородни девици, който е под патронажа на една графиня, познайница на Фердинанд. Явно той, харесвайки умната и красива девойка, е искал да я превърне в придворна дама, в "един бисер на столичното висше дворцово общество". Но на свободолюбивия дух и ботевски темперамент на Иванка това никак не се нрави и тя след два месеца напуска и този пансион. Разгневен, Фердинанд намалява издръжката й на 120 франка.
  Освободена от натрапчивото и сковаващо надзирателство, Иванка Ботева се записва в една женевска гимназия. През 1895 г. тя се завръща в България и става учителка в Търново. На следващата година заминава пак за Женева и постъпва в университета, за да изучава социални науки. Тук има около стотина българи. Измежду тях са Г. Стаматов и Симеон Радев.
 Много рано, още в юношеската си младост, дъщерята на Ботев замисля да издаде произведенията на баща си, "да направи подвиг за баща си" - според нейните думи. И наистина, тя не само познава добре бащиното си творчество, но следи и издирва онова, което дотогава е написано за него. Иванка не ламти за богатства, женски труфила, а купува много и ценни книги - и научна, и художествена литература. Голяма част от тях са унищожени по време на бомбардировките над София. Книгите от библиотеката й са ползвали много любознателни нейни приятели.
 В краткия си живот през всичкото време, Иванка Ботева има едно голямо желание - да събере и издаде всички съчинения на баща си. Преди омъжването си тя като жена среща много препятствия, но след това с помощта на мъжа си  продължава започнатото. Те двамата се заемат с наченатото дело. В началото на септември 1906 г., с участието на Ив. Клинчаров, те усърдно работят.  Много често Иванка е споделяла: "Аз съм дъщеря на Ботев и ще трябва заради него да направя подвиг". И ето го началото на Иванкиния подвиг. В продължение на два месеца тримата се трудят непрекъснато, до късно през нощта. Иванка изпраща последния портрет на баща си, за да бъде уголемен и художествено изработен във Виена. Тя се кани след издаването на съчиненията да замине с мъжа си за Будапеща и Виена, за да се опита да открие нови сведения за преминаването на парахода "Радецки" до Козлодуйския бряг, да открие сведения от европейския печат за Ботевата чета. Съпрузите имат планове да посетят и други столици: Букурещ, Белград, Атина.
Но тъкмо при излизането на шестата кола от съчиненията на 25 октомври 1906 г. Иванка неочаквано заболява от гърло. Тя и преди това е боледувала от гърло, но този път заболяването е много тежко. Налага се да я настанят в клиниката на д-р Ст. Сарафов, а след това спешно да я оперират. След няколкодневни мъки при висока температура, предполага се поради отравяне на кръвта, на 7 ноември 1906 г. през нощта Иванка издъхва. Опелото се извършва в София, в църквата "Свети Седмочисленици". На него присъстват много граждани и министърът на народното просвещение Иван Шишманов.
Ковчегът с тленните останки на Иванка бил пренесен на гарата за изпращане в Търново. Скоро вестта, че от София към Търново се движи влак с тялото на Иванка, бързо се разнася. Навред по гарите, където спира влакът, а дори и където не спира, се стичат обикновени хора и с ридания посрещат и изпращат влака. Българите, които не можаха да изпратят баща й и не знаят къде е гробът му, сега достойно изпращат неговата дъщеря. На погребението в Търново се стича целият град.
Иванка Ботева надживява възрастта на баща си с малко повече от две години. Тя умира на 31 години, без да види завършено издаването на съчиненията му, без да изпълни дъщерния си дълг, своя "подвиг". На следващата година съчиненията на Хр. Ботев са издадени. На отделен лист върху гланцова хартия е портретът на Ботев с подписа му и под него датите на раждането и смъртта му. Следва заглавна страница, на която е отпечатано:
"Така си отидоха те - баща и дъщеря. Отидоха си рано и млади. Но оставиха диря след себе си - той обезсмъртил собственото си безсмъртие и със стиховете си, и с кръвта си - а тя - наследила неговия ген, с огромното желание да бъде достойна негова наследница. Тази диря - мълния, е нужна на българина".