Цял ден КСНС обсъжда бежанците

Кризата в Близкия изток поражда заплахи и рискове за националната сигурност, като основният риск е засиленият миграционен натиск и свързаните с него рискове, заяви президентът Росен Плевнелиев на вчерашното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. В дневния ред специално внимание бе обърнато на проблема с бежанската вълна след размириците в Сирия.
Над 5 часа заседава КСНС, на който присъстваха председателят на Народното събрание Михаил Миков, премиерът Пламен Орешарски, министърът на финансите Петър Чобанов, външният министър Кристиан Вигенин, министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, лидерът на БСП Сергей Станишев, лидерът на БСП Лютви Местан, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Главният прокурор Сотир Цацров също се включи в КСНС, както и шефовете на специалните служби. Преди заседанието партийните лидери не оповестиха позициите си по основните теми, предвидени за дискусия. Обръщението на президента се появи повече от 4 часа след началото на срещата.
Първи от дискусията си тръгна вицепремиерът Цветлин Йовчев, който бързаше за телевизионно участие. Той заяви, че диалогът в КСНС е конструктивен и коректен. "Надявам се, че ще има становище на съвета, което ще предложи и решения", каза той. Вътрешният министър припомни, че се работи за изграждане на обща позиция с други държави от ЕС, които също трябва да се справят с бежанската вълна. "Ние поставяме на няколко пъти въпроса, че е необходима общоевропейска система за бежанците, която да дава възможност за гъвкаво управление на ресурсите и възможности за релокация и общоевропейска система на мигрантите, включително и бежанците в ЕС. Едва ли някоя от страните ще заяви желание за релокация на бежанци, но работим и в тази посока", добави Йовчев. Малко след него си тръгна и Кристиан Вигенин, който обаче се измъкна преди репортерите да го настигнат.
Плевнелиев е заявил, че от представените доклади и анализи може да се обобщят 4 групи с актуални заплахи към националната сигурност. Има риск за енергийната сигурност на страната във връзка с напрежението между Русия и Украйна. Освен засилен миграционен натиск, има опасност от недостатъчно ресурсно обезпечаване на отговорните институции за посрещане на бежанците. Отчита се, че повишеният брой чужденци, прииждащи в страната, крие заплаха от проникване на лица, свързани с терористични групировки и организирана престъпност. "Тежката обществено-политическа криза в страната е с потенциал за ескалация и силно негативни въздействия върху обществото, включително трайно ниско доверие на гражданите към институциите и засилващо се разединение в обществото", гласи четвъртата заплаха, която отчита Плевнелиев.
Президентът е обезпокоен, че държавата няма достатъчно средства, с които да посрещне бежанската криза. "Службите вече са изпратили мотивирани сигнали, че така заложеният бюджет за следващата година е недостатъчен и силно ще затрудни работата им по опазване на националната сигурност", заявява Плевнелиев. Той отбелязва, че е необходим анализ преди намаляването на бюджетите за отбрана както у нас, така и в съюзните ни държави. Плевнелиев предлага и формиране на общоевропейска политика по бежанските кризи заедно с Италия, Гърция, Кипър, Малта и други държави.
До редакционното приключване на броя КСНС все още не бе приключил, но от думите на министър Йовчев стана ясно, че участниците са сближили позициите си по основните текстове и се работи по единна позиция. Волен Сидеров си тръгна по-рано и изрази несъгласие с изразената "мека" позиция относно охраната на границата и депортирането на бежанци, както и с включването на текст за ръст на ксенофобията в страната.