Цветните трапези на Южна Корея

"Искам да си представя физиономията ти, когато разбереш, че ядеш кучешко" - с това изречение приятел лаик реши да ме "подготви" преди пътешествието ми в Южна Корея. Беше пропуснал, че страната не е най-известна с подобен тип ястия, а практиката е останала основно в миналото. Въпреки това гледах с известно недоверие към набучените на клечка подобия на шишчета по една от най-известните улици на Сеул. Според твърденията на продавачите от сергиите - месото е най-вече телешко, намира се и свинско. Всъщност телешкото и говеждото са станали достъпни в сравнително скорошни времена, тъй като народът страдал от доста лишения в следвоенните години, а и преди това. Като добавим и широко разпространения в района будизъм и свещената функция на кравите, става ясно защо подобен тип ястия са били рядкост.

Любопитно е, че на уличните сергии всъщност наистина се продава хот дог (горещо куче). За изненада на доста туристи обаче корейците изобщо нямат предвид традиционното хлебче с гореща наденичка или кренвирш в него. Хот дог се оказват най-разнородни видове картодени крокети или сирена, панирани и набучени на дълга клечка. Поне такава е модата по една от най-известните търговски и туристически улици в Сеул - Мьонгдонг.

Далеч по-привлекателни са подвижните кухни за морски деликатеси - октоподи, миди, рибки и рапани. Уличните търговци по Мьонгдонг предлагат прясно изстискани сокове от нар, портокал и какво ли още не. Ягоди под най-различна форма са другата явно вървежна стока през пролетта - има ги като плодова салата, набучени на клечка и полети с шоколад, сметана или дори фламбирани.

След като вече сте решили, че ще пробвате местен специалитет, много 

внимавайте с лютото

Местните представи за леко пикантно може да се окажат истинско предизвикателство за българския вкус. Мъъъъничко е пикантно, не е страшно, убеди ме ръкомахащ кореец. Дълго ще запомня неговото "малко" като най-лютото нещо, което опитах за цяла седмица престой в Южна Корея. Но пък наистина беше вкусно! Едва след като веднъж си се подлютил качествено, осъзнаваш смисъла в предупрежденията "не яж нищо в червено, а зеленото направо е огън". 

Всъщност, ако преодолееш първоначалния шок от пикантността, осъзнаваш, че именно тя прави вкуса толкова очарователен и истински. Накрая съвсем доброволно започваш да търсиш лютите сосове, които ти предлагат навсякъде, за да подправиш ястията си.

Ако сте в Корея, няма как да пропуснете едно от най-типичните неща - кимчи. Представлява ферментирали зеленчуци, най-вече зеле, и наподобява българското кисело зеле, но с много добавени подправки - лют червен пипер, сок от чесън и лук, домати и други. В зависимост от отделните райони, кимчи може да се приготвя по много различни начини, местните го консумират по всяко време на годината в Корея, както за обяд и вечеря, така и дори за закуска. Истинско приключение е да започнеш деня си с люто кимчи, но пък винаги може да подложиш със салата от банани, каквато също се среща в района.

Мезетата, който се предлагат в корейската кухня, са разнообразни. Истинско предимство е морската връзка на района - има октоподи, змиорки, скариди, току-що уловена риба тон и какво ли още не. Мьолчи бокъм е доста вкусно, макар да не звучи така - представлява пикантна 

запържена аншоа

Задължително пробвайте богатото разнообразие от ястия с тиква и ряпа - пюретата и крем супите са истинска наслада за сетивата.

Корейците си имат своя трактовка на сушито, кимбап. Прекрасен вкус имат и разнородните нудълси, които може да видите както като предястие, така и като гарнитура. Много добре вървят, когато са запържени в сусамово олио с нарязани на лентички моркови, лук, спанак и гъби. Някога нудълите са сервирани основно на празници, рождени дни и сватби, тъй като съществува поверие, че дължината им символизира дълъг живот и дълго щастие.

Много питателно и вкусно е кулинарното приключение, през което може да преминете, ако посетите будистки манастир и опитате приготвената там храна. Пригответе се само за вегетариански ястия. Там нямате шанс за модерното напоследък в Корея боровинково вино, нито за напитка като соджу. Соджу е нещо като водка, сервира се в малки чашки за шотове и може да съдържа в себе си между 5 и 17% алкохол. Всеки район си прави своя марка. Логично, в манастира няма да видите и от

оризовите бири

и вина, които иначе са почти навсякъде. Храната, която будистите предлагат, се сервира на големи маси, които се въртят. Така всеки може да опита от голямата гама деликатеси, включително и препечен лотос. Оризът обаче е без подправки, най-често е сварен в бананови листа и идва в малки купички. Точно тогава на помощ идват соевият и пикантните сосове.

В Корея задължително трябва да пробвате бибимбап, едно от най-популярните корейски ястия. В гигантска купа пред вас се озовава цветен микс от красиво подредени зеленчуци и кълнове. "Запечатан" е с малко слънце от яйце, в него "бухвате" купичката с ориз и добавяте по желание лентички телешко или риба, зеленчуци и какво ли още не. Всичко това се разбърква в купата, полива се с лютичко и придобива онзи неповторим вкус, който те кара да забравиш всичко друго. Не пропускайте и чипса от водорасли.

Забравете за ножа и вилицата - в тази част от света се яде само с лъжица и метални пръчици. Не е толкова трудно, колкото звучи.

Местните много обичат да си подслаждат с ттеок - оризови кексчета, глазирани с подсладена паста от мунг боб и стафиди, има и вариант с пълнеж от сусам, тиквени семки, кедрови ядки и мед. Тези сладки се варят на пара, но не са обичайният сладкиш, който европеецът очаква.