Цветелина Пенкова: „Парите на ЕС не са в чекмедже, от българската държава зависи колко от тях ще влязат в нашата икономиката“

Eвропейските лидери постигнаха съгласие около финансовите параметри на Съюза за следващите 7 години – 1,824 трилиона евро, от които 750 млрд. евро са част от Фонда за възстановяване от корона-кризата в дебати, продължили 5 дена.

Постигането на консенсус е изключително важен сигнал към европейските граждани, държавите-членки и бизнеса, които вече имат ясен ориентир за това какъв ще е общият европейски бюджет.

Преди да започнат интерпретациите какво означава това за България и дали сме постигнали „успех“, искам да подчертая следното:

-Българският министър-председател отиде на Съвета без парламентарен мандат. Добра практика е, преди срещи на върха, да е постигнато национално съгласие около основните цели на страната, които да представи и защити в европейското семейство. Пренебрегването на парламента в такива моменти на горещи преговори отслабва националната позиция.

-Във връзка с това, няма как да оценим отпуснатите за България общо 29 млрд. евро като постижение, тъй като ние нямахме предварително поставена цел, която да е публично оповестена или да е резултат от национален политически дебат. Да, средствата номинално са завишени, но условията за тяхното отпускане са кардинално променени и това ще създаде препятствия пред България. Това не са пари в „чекмедже“, а потенциален обем от средства. От държавата зависи доколко ще съумее да ги инвестира адекватно.

-Подчертавам, че сумата от 29 млрд. евро е индикативна. Една част от тях, които са по Многогодишната финансова рамка (МФР), се определят по споразумение между ЕК и България, както до сега. Другата част са от новосъздадения Фонд за възстановяване.

-За да се възползва максимално от средствата от Фонда за възстановяване, България трябва да изготви национален план за възстановяване на икономиката след настоящата криза. В този план следва да бъде описана националната програма за реформи и инвестиции. Процесът за одобряване на националните планове за отпускане на съответното финансиране може да се опише накратко в три основни стъпки:

o             Първо, в рамките на два месеца, националните планове се разглеждат от ЕК, за да се установи съвместимостта с препоръките за реформи, определени от Европейския семестър. Припомням, че последните доклади за България са критични и подчертават структурни проблеми в икономиката и управлението.

o             Второ, оценката на Комисията трябва да бъде одобрена от Икономическия и финансов комитет на Европейския съвет, където заседават всички държави членки.

o             Трето, Съвета в рамките на един месец, трябва да даде финално „зелена светлина“ за всеки национален план, за да бъдат отпуснати финансовите средства.

Обвързването на финансирането с механизъм за върховенство на закона, позволява на Съвета да блокира средства с квалифицирано мнозинство (15 от 27 държави с общо не по-малко от 65% от населението на ЕС). За съжаление, България се нареди до Полша и Унгария, като проблемна държава и липсата на реформи в борбата с корупцията и върховенството на закона са обективен риск.

Отпускането на средствата по възстановяване (извън МФР) ще зависи от това до каква степен представеният, от България, план ще бъде приет от ЕК и останалите държави членки.

Цялостната логика на следващата финансовата рамка на ЕС е подчинена на зелената идея и на дигиталната трансформация. Държавите ще трябва да изготвят национални планове, които ще се оценяват от ЕК. България вече изостава в това отношение, липсват яснота и диалог за националните ни цели.