Булевард
Цвета Петрова: Развитието в рисуването е непрекъснат процес
Обичам да експериментирам и да пробвам нови неща, но винаги се връщам към илюстрацията, откровена е талантливата авторка
/ брой: 195
Цвета Петрова е родена в морската ни столица, но завършва "Пластични изкуства" в Бордо, където участва в две сборни изложби с френските си колеги. Има магистратура по "Илюстрации" в Портсмът. Завръща се във Варна и събира част от творбите си в две самостоятелни изложби. Включва се в проекта на Parakids, чрез който историите на 7 необикновени деца оживяват с помощта на 7 илюстратора, за да имат възможност хората да надникнат отвъд затрудненията на малчуганите към тяхното необятно въображение. Като човек и артист, живял извън България, дъхът на носталгията често се усеща в произведенията, намерили вдъхновение именно в "най-обикновените" спомени.
"Реализацията в сферата на изкуствата е трудна"
"Най-важното е да има емоция"
- С илюстрациите, които събрахте в изложбата "Детски игри", като че ли искате да пренесете хората в безкрайното въображение на малчуганите, където цари безгрижие. Защо ви вълнува тази тема, Цвета? Кога вие самата усетихте носталгията по неусетно изплъзващите се времена на детството?
- Носталгията винаги е била част от мен, а когато заминах да живея в чужбина, чувството се засили и се сля с изкуството.
- Кои са лично вашите детски спомени и игри, способни да нарисуват усмивка върху лицето ви?
- Те са много... Могат да се видят в творбите, които събрах в изложбата "Детски игри"! Свързани са предимно със забавленията навън - дама, ластик, гоненица...
- Как успявате в творбите си да преплетете неизбежното чувство за тъга с удовлетворението от преживяното?
- Бих казала, че дори не го правя "нарочно". Рисувам така, както го чувствам и както си спомням.
- Кога разбрахте, че искате да станете художник? Как се случи? Кои бяха първите ви стъпки в изобразителното изкуство? Помните ли дебютната си изложба?
- Рисувам буквално откакто се помня. И винаги съм знаела, че именно с това ще се занимавам. Първата ми изложба беше в галерия във Варна, тогава бях в ХI клас.
- Какви бяха реакциите на родителите и преподавателите ви на вашето увлечение по изкуството?
- Имах безкрайна подкрепа, която породи последваща мотивация.
- Защо се насочихте именно към илюстрацията? Има ли и друг вид изкуство, което да е най-близко до същността ви на художник - живопис, графика, скулптура?...
- Обичам да експериментирам и да пробвам нови неща, но винаги се връщам към илюстрацията. Най-моето нещо е. Иначе, в университета съм специализирала гравюра.
- Как вие самата определяте стила си?
- Мой си...
- Когато творите, представяте ли си хората, които ще гледат произведенията ви?
- Понякога, но рядко това ми е мотивацията за рисуване.
- Какво според вас е значението на цветовете, които художниците използват в творбите си?
- Цветовете носят емоцията и настроението на творбата. Различната гама може да промени изцяло духа на една илюстрация.
- Кое е по-значимо за вас - изкуството ви да бъде разбрано от хората или да провокирате с картините си?
- За мен важното е да има емоция. Независимо каква е. Разбира се, радвам се, ако е позитивна!
- Какво мислите за различните конкурси, фестивали и други арт прояви? Важни ли са те?
- Като фрийлансър мисля, че е важно да се участва в подобни събития. Срещите с други артисти и с хората, които харесват изкуството, са ползотворни и стимулиращи. Поне според мен.
- Чакате ли да се появи музата или просто творите? Какво всъщност ви вдъхновява?
- Рядко ми се е налагало да чакам музата. Винаги съм готова за рисуване, освен в редките случаи на "бърнаут", когато човек просто трябва да си почине.
- Казват, че за да успее човек, са нужни 99% труд и 1% талант. Съгласна ли сте с подобно твърдение?
- Абсолютно! Рисуването е практика. Всеки може да се научи да рисува, стига да е упорит и да го прави всеки ден, за да се развива.
- Кога според вас е по-трудно - докато се учиш да рисуваш, или като се замислиш за реализацията?
- И двете. Не е мит това, че реализацията в сферата на изкуствата не е лесна навсякъде. Освен много воля и труд, доза късмет никога не е излишна.
- Какво е млад художник като вас да живее и да твори в днешна България?
- Засега поне за мен лично нещата вървят добре. До голяма степен съм благодарна на социалните медии, които ми съдействаха да добия някаква популярност, която пък впоследствие ми помогна в реализацията.
- Съществува ли полова дискриминация в изкуството: може ли да се каже, че мъжете творци пробиват по-лесно?
- Не съм се сблъсквала с подобно нещо - нито в България, нито в чужбина.
- Искали ли сте някога да творите зад граница? Мислите ли, че там реализацията на младите художници е по-уредена, по-бърза?
- Моят опит по-скоро сочи обратното. Доста по-трудно ми беше да се реализирам в чужбина. До голяма степен заради това, че зад граница е по-трудно финансово човек да се отдаде напълно на изкуството, а и има много повече творци и конкуренция.
- От кого или от какво се учите? Има ли творец, на когото подражавате или който ви вдъхновява?
- Уча се непрекъснато, от всички. От съвременни илюстратори, онлайн курсове, по-стари учебници, практика, скици... Развитието в рисуването е непрекъснат процес.
- Къде може да се видят творбите ви?
- Освен в SOHO, също и онлайн във фейсбук и инстаграм (@petrova.illustrations).
- Кое е най-новото предизвикателство, изкушило ви като художник?
- Споменах вече, че обичам да пробвам нови неща. В момента подобно предизвикателство за мен представлява поредицата арт зиинове, които съдържат кратки комикси на български. Казват се "Всичко е супер", а ситуациите в тях са предимно злополучни, трагико-комични моменти от всекидневието.
- Кога млад художник като вас, живеещ в България, може да каже: "Пробих!"?
- Когато сам го почувства. За мен нещата вървят добре, но още не съм на такъв етап, че да го твърдя категорично.