ЦСКА в равносметката на юбилея

На 5 май се навършват 65 години от създаването на Септември при Централния дом на войската. С това име отборът играе през сезоните 1947-1948 и 1948-1949 под ръководството на треньорите Константин Николов-Замората и Крум Милев. По-късно отборът е преименуван на ЦДНА и от 1954 до 1962 г. се състезава с това име, а после отново то е сменено и стана ЦСКА. Той е най-успешният български футболен отбор в европейските клубни турнири, като е играл 3 пъти на полуфинал - 2 пъти за КЕШ (1967 и 1982 г.) и 1 за КНК (1989 г.). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ, както и рекордните 31 титли на България. Забележителни успехи постигат и други спортове в ЦСКА. Мъжкият волейболен ЦСКА е единственият български отбор, печелил КЕШ (1969 г.), а през 1976 г. и Купата на носителите на купи. Волейболистките пък са еврошампионки през 1979 и 1984 г. и също веднъж са носителки на КНК (1982 г.)
Не по-малко бляскави успехи постигат състезатели на ЦСКА и в индивидуалните спортове. Боксьорът на ЦДНА Борис Георгиев - Моката печели първия олимпийски медал за България - бронз от Хелзинки 1952, а между олимпийските шампиони блестят колегите му Георги Костадинов и Петър Лесов, борците Атанас Комшев, Георги Райков, щангистите Йордан Биков, Андон Николов, Иван Иванов, стрелците Мария Гроздева и Таню Киряков, плувкинята Таня Богомилова, атлетът Христо Марков, гребкините Светла Оцетова и Здравка Йорданова и много други. Сред тази плеяда блести и името на първата трикратна световна шампионка по художествена гимнастика Мария Гигова и много други заслужили спортисти. И докато след промените през 1989 година футболният отбор запазва инерцията и остава между най-успешните поне у нас, в останалите спортове големите постижения са доста епизодични. Просто защото някога мощната структура ЦСКА се разпада на клубове по отделни спортове, които водят мъчителна битка за оцеляване.
През 1991 г. с Постановление на Министерския съвет държавните структури се оттеглиха от спорта в България. А военните, като най-дисциплинираните хора, първи изпълняват заповедта. ЦСКА пък е изваден от състава на Българската армия като поделение. Базите са прехвърлени от военното министерство към спортното. С изграждането на зала "Арена Армеец" пък беше закрита и медицинската служба в ЦСКА, която беше на високо за родните критерии ниво.
Разпадът на българския спорт продължава, за да стигне дъното на Олимпиадата в Лондон 2012 г. Все пак тогава един от 2-та медала - бронзов - печели боксьорът Тервел Пулев, започнал спортната си кариера в ЦСКА и възпитаник на спортното училище "Генерал Владимир Стойчев", някога ведомствено школо на ЦСКА, откъдето са минали и редица други именити български спортисти.
Сега училището е държавно и в него тренират спортисти и на други клубове. То няма собствени бази, защото законът не позволява. Но пък има на щат треньори по спортове, които са на ЦСКА. Залите са в окаяно състояние, въпреки че са собственост на МФВС, което пък иска наеми, а те са непосилни за спортните клубове в ЦСКА. Те не ги плащат и министър Петър Стойчев заплаши да ги изгони на улицата. Това вдигна на бунт президенти и треньори на клубовете в ЦСКА, които настояват за оставката на временния спортен министър. Това затваря реалностите в ЦСКА - един омагьосан кръг с 24-годишна давност.

Георги Калчев:
През 1989 година в ЦСКА имаше 45 клуба, сега са 10

"Написах официално писмо до временния спортен министър Петър Стойчев и съм учуден колко бързо дойде отговорът от страна на министерството му. При това още течеше пресконференция за базите, които ведомството му иска да ни отнеме, а самият министър Стойчев е бил в чужбина. Явно механизмите са на добре смазана машина на отрицанието. Уж отговорът им беше много добре обоснован. Но само на пръв поглед. Договорите, които ни се предлагат още от времето на Иван Костов, са в ущърб на ЦСКА като клуб, като институция. Веднъж базите ни са на територия на Министерството на отбраната, втори път те са собственост на спортното министерство - така на практика СК ЦСКА остава без база. Правят се договори, а никой не иска нашето мнение. Поставят ни пред свършен факт и ни заставят да приемем техните условия.
Към 1989 година клубовете в ЦСКА бяха 45. След началото на т.нар. демократични промени само за 10 години те се стопиха до 35. Сега останаха 10 - борба, бокс, джудо, щанги, самбо, хандбал, акробатика, гимнастика, волейбол.
При Иван Костов и следващите две правителствата базата на ЦСКА бе под разпореждане на Министерството на отбраната. Тогава плащахме наем на военните. По-късно базите се прехвърлиха на Министерството на физическото възпитание и спорта, а наемите станаха в пъти по-високи. Ние се надявахме с тези прехвърляния нещата да се нормализират. А те не станаха.
Така се стигна до подписаните от министър Петър Стойчев уведомителни писма, с които ни приканват да се изнесем от залите, в които тренираме. Спортното министерство отпуска средства до спортните федерации, при това доста мижави, но едва ли ние сме единствените страдалци. Една част от тези субсидии се взимат обратно под формата на наеми за залите. И тук се получава парадокс - дават ни средства, а ни искат наем!
Треньорът ни по джудо и самбо Симеон Ценев е направил 18 медалисти за 2012 г. - повече от всичките медали на повечето спортни федерации. А клубът по джудо и самбо буквално е под вода! Не случайно председателят на СК Левски Стоян Хранов обича да казва, че ЦСКА е символ на погрешната спортна политика в България след 1989 година. И е прав!!! През 1991 година излиза министерско постановление държавните структури да излязат от спортните клубове. И тук започва голямото разрушаване на клубовете! И най-вече на ЦСКА! От много министри съм чувал, че извън определените нормативни документи на тях им е поставяна задача ЦСКА ДА БЪДЕ СМАЧКАН и УНИЩОЖЕН!!! Не ми се ще да коментирам дали това постановление е правилно или погрешно, но е факт, че много държави възприеха нашия модел на работа. Волейболният треньор Сашо Попов обича да дава за пример Дукла Прага - чешкият еквивалент на ЦСКА. Там издръжката е за сметка на военните, те подсигуряват 75% от бюджета на отбора. И резултатите са налице. На последните олимпийски игри медалите на Чехия в по-голямата си част са спечелени от състезатели на Дукла. Сещам се и за друг пример - италианският скиор Алберто Томба, който беше карабинер. Подобно е и положението в Унгария. А ние, Чехословакия и Унгария през 1989 г. в спорта бяхме на еднакви "изходни" позиции като страни от бившия соцлагер. Въобще 65% от медалите в международни състезания се печелят от състезатели, които са част от държавни звена в съответните страни. В България само в Левски нещата донякъде се запазиха по този начин. Затова "сините" се опазиха от такива скандали и проблеми с базата. Да не прозвучи като завист, но ние нямаме и офиси, в които да работим. А Хранов има кабинет и дори администрация.
Тук отварям малка скоба. За Спортното училище "Ген. Владимир Стойчев" и сегашното му незавидно положение. През годините на прехода базата на ЦСКА и на училището се прехвърляше от един стопанин на друг и в момента ситуацията е следната - има спортно училище с кабинети за учители и учебни предмети, но то няма собствени зали, в които да тренират възпитаниците му. Министър Стойчев призна, че в България има 5 спортни училища, но в нито едно няма зали за тренировки. А учениците - спортисти тренират там, където би трябвало да тренират подрастващите "червени" таланти. Това ако не е парадокс, не зная какво е.
В момента собствеността е разпределена между 3 министерства - на спорта, образованието и на военните. Къде го има това нещо? Така не може да се направи минимална реконструкция, да не говорим за по-сериозни инвестиции.
Говорихме с предния спортен министър Свилен Нейков за ситуацията. Имахме някои договорки, но времето не ни стигна да ги довършим. Срещнах се с министър Стойчев малко след като го избраха на поста, за да говорим по тези въпроси. А той веднага ни заговори за неплатените наеми за базите. При това нямаше и 5 минути от началото на срещата ни. Друг колега също е искал да се срещне с министъра, но той се покрил. Вместо това препратили колегата към чиновници в министерството, но придружаван от охраната на Спортната палата. Сигурно мнозина насояват, че наемите трябва да се плащат. И ще са прави! Но на мен не ми допада системата, по която се работи. Не искам да плащам наем на държавата, при положение, че тя ми отпуска субсидия, за да развивам спорта! Или ако няма друг начин, то поне наемите да бъдат съобразени с реалностите. Иначе никога няма да се излезе от този порочен кръг! Ето, част от клубовете са призовавани да излизат от залите, в които тренират, заради неплатени наеми. Други имат договори със съответните федерации, и поне това за момента ги "спасява" да излязат на улицата.
Волейболният отбор на ЦСКА не е плащал наем от месец септември и всеки момент може да получи писмо, с което да ги изгонят на улицата.
Има и друг парадокс - ЦСКА вече не е към военните. А защо в момента има звено, в което на щат се водят елитни спортисти? Предният военен министър Аню Ангелов бе изненадан от този факт. Министрите Петър Стойчев и Тодор Тагарев трябва да отговорят на този въпрос.
Петър Стойчев е плувец, преплувал е Ламанша. Искам да го попитам как стои въпросът с басейна на ЦСКА? Фактологията е следната: обявена е процедура за отдаване на концесия. Процедурата е отминала през месец януари или февруари 2012 г. Спечелена е от клуб "Модерен петобой" - Ихтиман. По-интересното е друго. Този клуб е създаден към момента на обявяването на процедурата по концесия. Та тези господа са получили правото да стопанисват открития и закрития басейн, кортовете и паркинга. Вероятно са задължени да направят инвестиции, но до момента почти нищо не е направено. А идват топли месеци, басейните могат да се използват както от състезатели, така и от външни хора. Но състезателите на ЦСКА тренират на басейн "Диана". Още по-обезпокоителното е, че договорът е засекретен и подробностите от него се пазят в тайна. Защо?
След провала на Игрите в Лондон 2012 се роди идея за създаване на центрове по отделни спортове в отделни градове. Това ще доубие българските клубове, или поне ЦСКА. Защото при нас в миналото имаше състезатели по 45 спорта. Системата на подготовка пак беше централизирана, но това бяха състезатели на ЦСКА. А не на Варна или Бургас....
Има и неизяснени юридически въпроси. Искам да попитам защо някои отбори и спортове могат да работят по член 25, алинея 1, точка 2 от Закона за спорта? А ние - СК ЦСКА, сме подписали същия договор, но работим по член 51. Разликата е, че тези, които работят по член 50, имат право да използват безвъзмездно бази, ако съсредоточат подготовката към състезатели за олимпиади и големи първенства. С други думи, използват бази без пари. А ние не. Защо? И ние от ЦСКА можем да правим шампиони!