Циганско лято

Неуспешните програми, проекти и мерки за стимулиране на ромските деца да посещават училищата принудиха Министерството на образованието да се върне 30-тина години назад във времето на социализма. Вероятно много хора не помнят и не знаят, но тогава циганчетата ползваха привилегии като ученици, влизаха с предимство в елитните гимназии и в университетите. Неграмотност нямаше, така че може и да помогне новата привилегия, която им се гласи от вчера - финансова. Онези, които обещаят да изкласят и в гимназията, ще вземат стипендии от 30 евро, като 40 на сто от сумата ще идва от МОН. Тоест от държавата. Демек от данъците. Сиреч от работещите родители на децата, които няма да получават стипендии, за да ходят на училище.
Е, образователното ведомство може и да постигне някакъв успех с проекта, обаче времената сега са малко по-различни от времето на соца. От подкрепа вече имат нужда и онези деца от не ромски произход, които не живеят в гета и не се числят към малцинствата, но пък искат да учат. Обаче са бедни.
Статистиката отчита всяка година тенденция към намаляване на обхванатите деца, ръст на преждевременно напусналите училището, а школата в малките населени места стават все по-отдалечени за много от учениците.
Защо тогава не се предвиждат финансови стимули и за хилядите застрашените от отпадане от училище или за вече напусналите класните стаи заради бедност?
60 лева месечна помощ за бъдещите пишман гимназисти може да не са много, но е добре да се напомни, че в момента децата, които се борят за повече знания, оценени с високи бележки в елитни гимназии, получават по 50 лева стипендия. Кои са онеправданите, отритнатите и уязвимите в случая? Дали онези, за които години наред се отделят, търсят и намират милиони левове за стратегии за образователна интеграция, социално включване и за други неприложими словосъчетания? Фактът е, че всички мерки и налети за 20 г. пари "за ромите" не постигнаха ефект и сега се налага да се правят проекти за директно финансово стимулиране на нежелаещите да учат.
Примерите за успешно прилаганата програма за стипендиите в други държави, пък изобщо не са адекватни. За Словакия например няма данни, че половината деца живеят в материални лишения. Само преди 3 дни от НСИ напомниха, че у нас за всеки две от пет деца не може да бъде подсигурено подходящо място за учене или писане на домашни. Те далеч не са само роми.
Като тръгнат да раздават стипендиите, МОН и съответната ромска организация не бива да забравят нито за миг, че да намериш пари, да ги раздадеш и да се похвалиш пред обществеността с подготвения проект, не е като да налееш знания с фуния в нечия глава. Така че, да посещаваш училище не е равносилно на желанието и усилието да научиш нещо. Ромските гимназисти стипендианти може дори да влизат редовно в класните стаи, но това не значи, че резултатът ще е образовани и грамотни абитуриенти. А за ромите 30-те евро ще са едно циганско лято. Закъсняло, но добре дошло. За останалите то има друго име - сиромашко.