Цените за пренос на ток ще бъдат увеличени

Няма съмнение, че цените, които се заплащат за пренос и разпределение, ще бъдат увеличени. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на кръгла маса в София, посветена на развитието на електроенергийните мрежи и мрежовите услуги.
По думите му цените за пренос и разпределение ще бъдат увеличени, защото през последните години има рязко повишаване на инфлацията и регулаторът ще се съобрази с това. Според Иванов обаче това не може да покрие повишените разходи на мрежовите услуги в размера, в който трябва да бъдат осъществени. Вторият начин за финансиране за развитие на мрежите е чрез европейските фондове.
Иванов посочи, че трябва да се изградят системи за съхранение на енергия. Освен това трябва да се подобри управлението на потреблението на електроенергия, което изисква пряко участие на потребителите и наличие на интелигентни измервателни уреди. Мрежата трябва да се оптимизира и да стане все по-децентрализирана, декарбонизирана и дигитализирана.
Председателят на КЕВР добави, че проблемът за развитието на мрежите не е само в България. По думите му изследванията са показали, че до 2040 година в света трябва да се удвои дължината на електропреносните и електроразпределителните мрежи, което означава, че трябва да се изградят 8 млн. км нови мрежи в Европа.
"Това идва да ни покаже, че проблемът не е само български", заяви Иванов.
"Централи може да бъдат спирани при превес на производството над потреблението на ток и невъзможност енергията да бъде съхранявана",  прогнозира Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Шефът на ЕСО даде пример с април, когато товарът на системата обикновено е най-нисък - 3500 мегавата, а се разполага с 1 блок на АЕЦ "Козлодуй" от 1000 мегавата, 3000 мегавата възобновяеми източници, между 300 и 500 мегавата на топлофикациите, чийто ток задължително се изкупува плюс блоковете на двата американски теца в Маришкия басейн, които имат дългосрочни договори, това означава товар от 5800-6000 метавата.
"Кажете ми къде отиват останалите 2000-2500 мегавата", попита той.
За година и половина към системата са присъединени 1700 мегавата, с които работещите солари в страната стават над 3000 мегавата. Много малко страни в Европа имали такъв ръст на присъединяване на мощности към мрежите, поясни той.
"Ако стоим и чакаме, загубите за нас ще бъдат огромни", изтъкна той.
Затова спешно трябва да се развият проекти за проекти за съхранение на енергия, но не само на батерии. Цачев препоръча да се развият системи за съхранение на енергия от индустриално значение като например помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ).
"Трябва да бъдат изградени енергийни коридори, за да може енергията да бъде търгувана", препоръча той.