Цената на мира? Евтиния - 5 млрд. в зелено

Като слушам и чета все по-засилващото се политическо ръмжене около Украйна, става ми някак си мило - все едно, че се връщам половин век назад, когато бях млад, зелен и щастлив, а светът и тогава размахваше ядрената томахавка. По-младите не знаят, може би, в началото на 60-те не се говореше за "украинска", а за "кубинска криза". По онова време капаците на подземните ракетноядрените силози - и в САЩ, и в СССР бяха отворени, а зловещите ракети се намираха в предстартова готовност. Светът беше на косъм от ядрено самоубийство.
Но положението тогава, преди петдесет лазарника, беше съвсем друго. Енергичният хохол (сиреч украинец) генсекът Хрушчов се бе заел да прави ракетноядрена площадка не къде да е, а под носа на Америка - в Куба, на стотина километра от плажовете на Флорида. Естествено, това никак не се бе харесало на още по-енергичния и по-млад  Джон Кенеди, който бе казал нещо такова: "Ха стигнат руските кораби, натоварени с ракети до острова, ха - стрелям с нашите Минитмън!". На мен, този нелицеприятен и зловещ диалог Хрушчов-Кенеди ми струваше три месеца повече военна служба. Като че ли можех да направя нещо, когато  цъфнеха гъбите на атомните експлозии.
Иначе в соцлагера си беше спокойно, дисциплинираните медии не тревожеха много-много  редовия гражданин, докато в САЩ истерията беше стигнала най-горното "до". Редовите американци си строяха (или поръчваха готови) семейни  противоядрени скривалища, а не толкова редовите бързешком строяха луксозни имения - бункери и различни подземни предприятия - някъде далеч там, в края на Латинска  Америка, по пустите брегове на Огнена земя, където според анализите нямало  да падне и половин атомна бомба...
Сегашното положение все повече заприличва на тогавашното. Ветрищата на т. нар. студена война заизвиха мрачно и далеч не съм сигурен, че там, зад океана, хората не премитат отдавна забравените убежища в двора и не подменят  пазените там консерви с петдесетгодишна давност.
Плашливият гълъб на мира отлетя и кацна някъде далеч. И каква беше цената на това? Оказа се, че за да победи "Оранжева революция 2" на "Мегдан Независимост" (това е българското, по-точно турското, звучене на думичката "майдан", кой знае защо изкривено от оригинала), чичо Сам се е бръкнал за пет милиарда долара. Така поне твърди бившият разузнавач Сноудън, който изнесе цял куфар интимни тайни от спалнята на американския шпионаж.
И каква в крайна сметка е печалбата от това "активно мероприятие"? Всеки може да си отговори сам. Лошото е, че от ден на ден напрежението расте, а не спада. Стигна се дори до такива безумия като предложението на сенаторката и бивша кандидатка за вицепрезидент на САЩ Сара Пейлин, която буквално призова да се "удари с една атомна бомба лошият Путин"!?
"Миличката Сара", както би я нарекъл един наш политик, изпуска две важни подробности. Първо: при война между две ядрени свръхсили понятието "една бомба" не съществува. Хвръкне ли първата ракета, след минути отдавна приготвената компютърна програма на атакувания изстрелва във въздуха всички наземни, подземни и подводни ядрени оръжия. След още няколко минути главният компютър на другата сила подава ответна команда. По цял свят избухват стотици, хиляди ядрени "слънца"...
И второ - севернячката Пейлин не си дава сметка, че именно нейната Аляска ще бъде първият обект на руските атомни ракети: не заради друго, а поради това, че отсрещната територия е наблизо. И за част от секундата огромните борови и смърчови гори на Аляска ще се превърнат в изгорели кибритени клечици, а вековните ледници - в игриви радиоактивни поточета.
Но да оставим "миличката" на мира - унесена в  грижи около дома, децата и политическата активност в далечната северна провинция, тя може би си представя, че ядрената война е като замеряне със снежни топки...
А иначе, духът е изпуснат от бутилката. В Киев и западната част на страната властва калейдоскоп от русофоби, националисти и дори неонацисти. В източната се засилват стълкновенията между привърженици и противници на "мегдана". Човешките жертви растат. "Студената война" разширява фронтовете си заплашително. И точно за това ли трябваше да отидат пет милиарда долара от вече и без това изтънелите джобове на американския данъкоплатец?