Цената на газа стигна 30 долара в Европа срещу 3 долара в САЩ

Европа отново е изправена пред сериозен натиск върху енергийния пазар, след като цената на природния газ се повиши рязко в края на октомври. Докато в Съединените щати газът се търгува за около 3 долара за милион британски топлинни единици (MMBtu), европейските котировки достигнаха приблизително 30–33 долара за същото количество енергия.
Така природният газ на европейския пазар е около 10–11 пъти по-скъп от американския по съпоставима енергийна единица. Разликата подчертава структурното предимство на САЩ, които разполагат с големи собствени ресурси, и уязвимостта на Европа към международните доставки и геополитическите сътресения.

Европейските цени достигнаха най-високите си нива от енергийната криза

На 28 октомври европейският газов бенчмарк TTF достигна за кратко 100 евро за мегаватчас — най-високото равнище от енергийната криза през 2022 г., съобщи Ройтерс.
Поскъпването е свързано с опасения за нарушения на доставките на втечнен природен газ (LNG) през Близкия Изток, несигурността около морските транспортни маршрути и необходимостта европейските държави да осигурят достатъчно количества за предстоящия зимен сезон.
Пазарът реагира не само на действителните доставки, но и на риска от бъдещ недостиг. Когато купувачите се опасяват, че наличните количества няма да бъдат достатъчни, те са готови да плащат повече, за да си осигурят гориво.
За разлика от Европа, САЩ имат мащабен добив на природен газ. Американският пазар разполага с обширна газопроводна инфраструктура и значителни местни ресурси, които позволяват голяма част от потреблението да бъде задоволявано без необходимост от скъп внос.
Достъпът до сравнително евтина енергия е важно конкурентно предимство за американската промишленост. Той намалява разходите на предприятията в химическата индустрия, производството на торове, нефтохимията и други енергоемки отрасли.
САЩ изнасят и големи количества втечнен природен газ, но вътрешните цени продължават да се определят в значителна степен от местното производство, потребление и наличната инфраструктура.

Европа плаща цената на зависимостта от вноса

Европейският енергиен пазар е в различна ситуация. След рязкото намаляване и отказа от руските доставки по тръбопроводи след началото на войната в Украйна европейските държави увеличиха вноса на втечнен газ от САЩ, Катар и други производители.
Този модел осигури алтернативни източници на снабдяване, но увеличи значението на международния пазар и свързаните с него разходи.
Втечненият газ трябва да бъде охладен до приблизително минус 162 градуса по Целзий, транспортиран със специализирани танкери и отново превърнат в газ в приемните терминали. Процесите на втечняване, транспорт и регазификация оскъпяват доставката спрямо газа, който се добива и потребява близо до мястото на производство.
Тези допълнителни разходи обаче не обясняват сами по себе си огромната ценова разлика. Съществена роля играят също ограниченото предлагане, конкуренцията между европейските и азиатските купувачи, запасите и рисковете за доставките.

Азия също се конкурира за скъпия втечнен газ

Европа не е единственият регион, зависим от международните доставки на LNG. Япония, Южна Корея и Китай също купуват значителни количества на световния пазар.
Когато търсенето в Азия се увеличи, доставчиците могат да насочат танкерите към купувачите, предлагащи по-високи цени. Това засилва конкуренцията за свободните количества и може да повиши цените и в Европа.
Геополитическото напрежение в Близкия Изток допълнително усложнява ситуацията. Ормузкият проток е ключов маршрут за световните енергийни доставки, включително за втечнения газ от Катар. Всяко сериозно прекъсване или ограничаване на корабоплаването през него създава риск от недостиг на международните пазари.
Продължителното поскъпване на газа може да има последици далеч отвъд енергетиката. По-високите цени увеличават разходите на промишлените предприятия и могат да намалят конкурентоспособността им спрямо производителите в държави с по-евтина енергия.
Особено чувствителни са производството на торове, химическата промишленост, металургията и други сектори, в които природният газ е основна суровина или значителен енергиен разход.
Част от допълнителните разходи може да бъде прехвърлена върху потребителите чрез по-високи цени на стоките и услугите. В зависимост от договорите, регулирането и националната енергийна политика поскъпването на едро може постепенно да се отрази и върху сметките за отопление и електроенергия.
Важно е да се отбележи, че борсовите котировки не са равни на крайните цени за домакинствата. Те не включват непременно всички разходи за мрежи, снабдяване, данъци и други компоненти на сметките.

Обективно



Газов шок: Всичко зависи от капризите на времето

Боян Рашев

На 28 октомври цените на европейския газов хъб надхвърлиха 100 евро/MWh. Това прави почти 33 долара/mmBtu, което означава, че газът в Европа е 11 пъти по-скъп от този в САЩ. Дотук с дискусията за индустриалната конкурентоспособност.
Непосредствените причини за вчерашния скок са две. Първо, новината от Катар, че страната за пореден път удължава форсмажорните обстоятелства по договорите за износ - този път до края на годината. Второ, прогнозите за времето в цяла Европа вече са зимни и тегленето от хранилищата започва преди нивото им на запълнение да е достигналo 75%. Това е безпрецедентно положение. 
Цените на тока в почти цяла Европа отново са на безумните нива, които помним само от 2022 г. В Югоизточна Европа отново можем да се похвалим с устойчиво най-скъпия борсов ток. 
Оттук нататък всичко зависи от времето. Ако е относително топло и има вятър, газът ще стигне и цените на тока няма да правят рекорди. Ако обаче застудее и вятърът утихне, ще се върнем в най-тежките времена от 2022 г. Слънцето не го коментираме, защото то няма как да играе съществена роля през зимата.
Разликите в сравнение с 2022 г. са няколко. Първо, този път нямаме вече с какво да гасим пожара - както държавните бюджети, така и корпоративните хазни на енергоемките предприятия са празни. 
Второ, голям брой от въглищните ТЕЦ, които през 2022 г. работиха рекордно и притъпиха въздействието върху цените на тока, днес вече са затворени. Само в България говорим за 1000 MW (2 блока в МИ-3 и 2 блока в МИ-1) или около 25% от активните през 2022 г. мощности. Малкото налични въглищни ТЕЦ в Европа вече редовно работят на почти пълна мощност още от август, особено в Германия. 
Трето, хидроенергийният ресурс в голяма част от Европа е на много ниско ниво (България е щастливо изключение), тоест и ВЕЦ няма да могат да помогнат. 
Четвърто, Германия междувременно затвори всичките си АЕЦ. Пето, собственият добив на природен газ в рамките на ЕС и Великобритания продължава да спада под ударите на властващия екстремен зеленизъм. Шесто, днес имаме и рекордни цени на течните горива (особено дизела), които подклаждат инфлацията и поглъщат малкото останал публичен ресурс.
Да, в Европа вече има гигантски инсталирани соларни и вятърни мощности, както и много батерии. Те обаче функционират само в рамките на старата конвенционална система и остават безсилни пред капризите на природата.
Най-лесно е да се обвиняват външни фактори - Путин, Тръмп, шейхове, аятоласи - но истината е, че тази ужасяваща уязвимост е преди всичко резултат от дългосрочните енергийни и климатични политики на ЕС (вкл. Великобритания). Сърбаме попарата, която сами сме си надробили.

Фейсбук