Цeната на аварията

Юлия Пискулийска

Аварията е като природните стихии. Не знаеш кога ще връхлети, нито кога ще изчезне. Но ако природните стихии са неуправляеми в известен смисъл, аварията може да бъде предположена - като знаеш кой е строил съответното съоръжение, кой е контролирал строежа, кой носи отговорност за състоянието на определен обект...
Голяма част от центъра на София остана без вода за около 15 часа преди дни. Е, столицата уж расте, но не старее... Не че аварията не се случва и на младички обекти и инсталации. Но старата ни столица си носи старите проблеми, които непрекъснато избиват от шахти и тръби, заливат ни с напрежение и ядове. И отговорни фактори все ни успокояват и ни дават надежда. Чакайте! Ще дойде онзи ден, когато...Чакайте! Сега не е време, но обещаваме...
Не знам начин как да се измия с обещание или да си сготвя с обещание. Не е проблем да си ходим неизмити. Какво, просто към глада ще си прибавим и неизмитите очи. Трябва да свикваме...
Е, добре, пуснаха водата. Чакай, викам, нещо да свърша. Пускам да се изтече. Тече, тече... ама все кална. Ти ще я плащаш, ако не я спреш, контрира жаждата ми за действие моят мъж. Спрях я. За предпочитане е пред плащането.
Тогава си зададох въпроса: добре, ама наистина кой ще плаща тези аварийни водни обеми? Сигурно ние. Не онези, които не са направили или поправили навреме разните бели. Не онези, които носят отговорност. Ние. Какъв избор имаме? Чешмите са в нашите домове. Така, де. Ама си плащаме като попове и за ремонтите, и за подмяната на тръбите на "Софийска вода", защото фирмата си калкулира всичко на наш гръб.
Седнах. Взех да се успокоявам. Какво ли не преглътнахме, та малко повечко пари за ненужна кална вода... Ще ни минат през гърлото. Трябва просто да броим до сто. И да дишаме дълбоко.
Няма друг начин. Защото от месеци на централна наша улица си се усмихват локвите на дупките. И не само се усмихват, но весело ни пръскат при минаването на всяка кола. А коли дал Бог. Това, мисля си сега, си е било просто лека подготовка за калните ни дни. Дупките си ги има, ще си има и аварии, ще си плащаме ние. Кой го е грижа, че всяка нова цифра ни кара да се усмихваме безпричинно. Който трябва да го е грижа, минава с кола през локвите. И прибира комисионни и овации за лъчезарното си присъствие на някоя отговорна позиция...