Целенасочено унищожават лидерите в знанието

ВАНЯ ДОБРЕВА е родена в София. Завършила е НГДЕК "Константин Кирил Философ" и българска филология в СУ. Преподава в ЮЗУ и СВУБИТ. Научните й интереси са в областта на историята и теорията на българската възрожденска литература и култура. Автор е на изследвания за възрожденската историческа драма. Зам.-министър в МОН (2005-2009 г.). Неотдавна завърши процедурата й във ВАК за получаване на научната степен "доктор на науките".

- Кои въпроси според вас би трябвало да застанат в центъра на дискусиите по време на  конгреса на БСП утре?
- На първо място, разговор за алтернативната политика, която да предотврати движението към пропаст, резултат от действията на изпълнителната власт. Ние все повече и по-дълбоко затъваме в национална криза, която днес се развива паралелно със световната криза. Тя се изразява в стопиране на икономиката и застрашително свиване на потреблението, както и в геноцида, провеждан спрямо науката, здравеопазването, културата, жизненото равнище, образованието. Оказва се, че целите и задачите, които правителството пренебрегва или не изпълнява, имат възлово национално значение. Те би трябвало да са национален въпрос, а не въпрос само на една или друга партия. Но точно затова по тях трябва да имат отговорна позиция партиите, особено - социалистическата партия. Това налага на местните и на президентските избори през 2011 г. БСП да направи всичко възможно, за да обедини в общи листи демократично мислещите българи под лозунга: "Да спасим България!"
- Медиите отново пишат за скорошно разполагане на системата ПРО на българска територия. Конгресът ще се занимава ли с този въпрос?
- Не мисля, въпреки че в лявото пространство се намират солидни защитници на ПРО. Според мен актът на приемане на ПРО ще ерозира националната сигурност. Ще ни направи мишена на радикалния ислям, но и неприятелска държава на Руската федерация.
- Очаквате ли в дневния ред на конгресното заседание да се предложи нова точка с избор на председател на БСП?
- Не ми се вярва. Едно такова предложение би обслужило случайния и прибързан избор. В същото време - убедена съм - ще е в интерес на хора, които спечелиха от криминалния преход.
- Как приемате новината от последния час, че "Южен поток" най-вероятно ще премине през Румъния?
- Като стратегически удар върху националния ни интерес. Резултат от една сервилна политика, напълно зависима от САЩ и Световната банка.
- Нека да говорим малко повече за политиката в областта на образованието и науката, която вие добре познавате. Според вас следва ли се в момента приоритетът на тези области, както изисква стратегията "Европа 2020"?
- За една година управление на Бойко Борисов и ръководената от него тройна коалиция България се отдалечава твърде много от европейската политика за образование и наука и шансовете за модерно развитие все повече се отдалечават от нас. За първи път пряко се атакува елитът на нацията - учени, лекари, съдии, артисти, писатели, художници, композитори и др., т.е. всички, на които е останала поне привилегията свободно да мислят, да отстояват самостоятелни позиции. Още миналата година, когато вървеше обсъждането на Бюджет 2010, се видя, че тройната коалиция, съставена от ГЕРБ, "Атака" и Синята коалиция, ще води политика на ликвидация на публичните организации - политика, следваща всички препоръки на Световната банка, а не приоритетите на ЕС.
- Трябва ли държавата да се откаже от балансирания бюджет, или проблемът е по-скоро в неправилно поставени акценти при финансирането на секторите?
- Не съм финансист. Но ще отбележа, че в българската култура доминира фигурата на Чуждопоклонника. Какво друго освен скърпване на "балансиран" бюджет да очакваме от Чуждопоклонника - чиновник към Световната банка, Симеон Дянков. За него България е само дестинация, необходимо стъпало преди следващата мисия някъде из Третия свят. Ето затова съзнателно се внушава позицията, че учените от БАН са "феодални старци", които само тежат на държавния бюджет. Ликвидацията на БАН най-вероятно гарантира на Дянков нова по-висока служебна позиция и нарастване на собствения му влог. Същата причина вероятно движи атаките и по Софийския университет. Логично е образованието и науката да не са приоритети и за Бойко Борисов. Предвижда се идната година България да отделя 3.3% от БВП за образование - колкото Бенин. Ще отделя 0.18% от БВП за изследвания, което е характерно за държави, в които няма наука, или за такива, в които научните изследвания тепърва прохождат. В същото време в Бюджет 2011 приоритет са средствата за подслушване. Вместо държава на духа сегашната тройна коалиция гради полицейската държава. А това не е европейска политика, тя не носи перспектива.
- Има ли ляво и дясно, когато става дума за политика за образованието и науката?
- Образованието и науката са територии на националния консенсус и обществен интерес. Една от големите грешки на прехода е разкъсването на връзката между образование, наука и производство. Вместо да бъде укрепен общественият характер на образованието и науката, върху тях се наложиха пазарни матрици. Така че първото различие между ляво и дясно е в разбирането за това дали образованието и науката са просто услуги, които трябва да се оставят на пазарните случайности. Ние отстояваме виждането, че образованието и науката са сфери от огромен обществен интерес. От тази гледна точка те трябва да бъдат финансово подпомагани от държавата.
Исторически науката и образованието в България имат обществен характер. БАН никога не е функционирала като частна организация, нейното създаване е част от националните борби за независимост, както и Софийският университет не се гради с презумцията да се развива като частно висше училище. По тази причина вредно и некомпетентно е БАН, Селскостопанската академия, СУ "Климент Охридски" или другите държавни университети да се разглеждат като камък на шията на държавния бюджет. Лявата политика също така гарантира равния достъп до образование. Не може да се примиряваме, че социално слабите все повече губят шансове за равен достъп до знанието и до възможности за реализация. Не може да си затваряме очите, че образованите, високо подготвените специалисти, хората на литературата и изкуството - са подложени на публична дискриминация, на мизерно съществуване. Лява политика означава интензивно развитие на човешкия фактор, разгръщане на неговия потенциал и създаването на условия за по-високо качество на живот.
- Управляващите в момента повтарят формулата "пари срещу реформи". Какво означава реформа и ще се съгласите ли, че в образованието и науката без пари не може да стане никаква реформа?
- Според мен "пари срещу реформа" издава управленски дилетантизъм и опит за прикриване на практики, които нанасят непоправими поражения върху образованието, науката, здравеопазването и културата. Ръководството на БАН под външен финансов и политически диктат извърши съкращения, обедини различни научни звена. Допълнително пари обаче не само че не получи, но дори и предишните субсидии вече са намалени. Това означава и малкото останали учени да бъдат подложени на съкращения. Същото се случва и в държавните висши училища. Намаляват се субсидиите за изследвания, за издаване на книги и учебници, стипендиите на студентите, за социално-битовите разходи. А паралелно с това се настоява: правете реформи. В БАН се стигна до заплата от 180 лв. и до постоянен неплатен отпуск, последица от геноцида над България. Показателно е, че "реформите" засягат единствено водещите публични институции на знанието. Частните вече ги издигнат в пример за модерност в управлението и образованието. Не противопоставям държавните на частните висши училища. Отговорностите на държавата обаче са свързани със субсидирането на държавните, колкото и на някои чужди експерти и на техните български изпълнители да им се иска да не е така.
- Гарантиран ли е в момента равният достъп до средно образование за всички деца у нас и правят ли се стъпки за постигане на минималните показатели в "Европа 2020" за обхват на децата в училище? Особено, след като са отрязани парите за повечето национални програми за образованието?
- Опасна тенденция е равният достъп до образование да бъде нарушен. На първо място, се оказва, че на 48% от децата от предучилищна и училищна възраст българският език не е майчин. А това означава, че те ще имат проблеми с овладяването не само на българския, но и на целия комплекс от знания, предавани чрез езика. От друга страна, нарушаването на равния достъп до образование е резултат и на социалните различия, на задълбочилите се процеси на обедняване на българското общество. В края на миналата седмица във Варна проведохме разговор за състоянието на образованието. На форума присъстваха представители на синдикатите, неправителствени организации, учители и директори. Поставиха се редица важни въпроси в контекстта на стратегия "Европа 2020". Най-важният от тях бе за социалната държава - централен проблем и на документите, които ще се обсъждат по време на редовното заседание на конгреса. Настоящият бюджет за средно образование вероятно ще бъде достатъчен системата да оцелее, но не и да се развива. Допълнителното свиване на националните програми вече сигнализира, че поради невъзможност да се справят с финансовите въпроси, управляващите стопират всичко онова, което започнахме преди четири години, с приемането на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищната подготовка и възпитание.
Спрени са програмите, които подпомагаха училищата да осъществяват дейности, свързани с превръщането на училището в желана територия на ученика, програмата за енергоефективност и саниране, тази за модернизация на професионалното образование. Ограничават се средствата за ученически униформи.
- Как ще коментирате безпрецедентната ситуация на мизерия, в която се оказват повечето висши училища и атаките срещу Софийския университет?
- От началото на сегашното управление (юли 2009 г.) обществото стана активна част от едно реалити шоу: търси се виновникът враг. Оказа се, че виновникът враг са обществените институции - БАН, СУ "Св. Климент Охридски", болниците, съдът, театрите, читалищата, но и хората, които работят там. Събират се по слухове различни "доказателства" за корупция, които автоматично се предават на ДАНС и прокуратурата. Чиновникът от Световната банка Симеон Дянков намалява обществените пари под претекст или че не се извършват реформи, или че се изразходват неефективно парите. Засега всички държавни университети справедливо посочват, че ще излязат в дървена ваканция, че отредените им от държавата средства няма да стигнат за стипендии на студентите, за заплати на преподавателите.
- Как ще коментирате фразата на премиера "С метро ще се стига до Пернишкия университет по-бързо, отколкото до Софийския"? 
- Като част от репертоара на премиера. Преди век големите търговци, предприемчивите хора са подпомагали обществения характер на образованието. Всеки от нас знае за ролята на Евлоги и Христо Георгиеви за изграждането на Софийския университет. Днес управниците със същия устрем ликвидират обществения храктер на науката и образованието, обслужвайки  частния интерес.
- Никога в над 140-годишната си история БАН не е била довеждана до полуразпад, както е в момента. Как може да бъде спасена науката в България?
- Без държавна помощ - не може. В никоя страна държавата не се оттегля от финансирането на науката, напротив. У нас дотук няма никаква грижа от страна на управляващите, напротив. Искам да припомня, че още миналата година се чуха трезви гласове в академичната общност за фаталните последици, които ще настъпят от действията на правителството. Впрочем грижата за науката е последователна политика на БСП, нека не се забравя, че предишното правителство увеличи парите за наука няколко пъти. Ръководството на БАН сега не реагира по най-добрия начин на надвисналата заплаха. Подчини се на правителствената воля, на желанието на Дянков финансовото управление в БАН да се урежда от наложен от него мениджър. Макар че и това не е станало. Председателят на БАН и министър-председателят си стиснаха ръцете, а финансовият министър пое ангажимента да уреди разногласията. Оттогава досега учените от БАН са в неплатен отпуск и получават заплати под границата за бедността. За издръжка не са дадени никакви пари, не си представям как при това положение без парно, без ток, при минусови температури може да се работят наука и международни договори.  
- Според министър Игнатов връщането на закона за академичния състав от Конституционния съд не създава особен проблем, за седмица отменените текстове щели да бъдат поправени?
- Напротив, в случая става въпрос не просто за 16 отменени законодателни текстове, а за противоконституционна концепция. Спасението е в нов закон, продиктуван от разума.