Царствена наглост

"Il primo ministro Boyko Borisov." "Министър-председател Бойко Борисов." Това са финалните надписи на италиански и български език на паметна плоча, поставена от "Признателния български народ" в римската църква "Сан Виченцо и Анастазио". Плочата бе открита вчера от същия човек, който се е подписал на нея.
Е, такова нещо от времето на царете не е имало. Редица събития от миналото ни са датирани по каменни надписи, в които се упоменава името на владетеля. Практиката е била такава. Ама сега цар си нямаме или поне той не практикува. Ако премиерът се мисли за такъв, то това е проблем на безподобния му "Аз", който обаче започва да се превръща и в проблем за "Признателния български народ".
Преди години в предаването си "Как ще ги стигнем" актьорът Тодор Колев беше опънал транспарант със следния надпис: "Да живее Нова година. Тодор Колев". Смешно е. Но и водещият е комедиен актьор и предаването му беше такова. Този, дето ни управлява обаче, нито е комедиен актьор, нито е водещ на комедийно предаване. Защо тогава ефектът е същият? Кому е хрумнала тази нелепа наглост - да се подпише премиерът под словосъчетането "български народ" и така да го захлупи със собствената си персона? Дали пък идеята не е била на "Аз-ът"?