Църквата почита на 4 декември св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин

Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт

Света Варвара е родена в семейството на аристократ езичник от Мала Азия, около 270 г. За да я предпази от похищение, баща й я затваря в кула. Младата Варвара желае да се омъжи и измолва от него позволение да си потърси жених. Междувременно се запознава с християни и сама става християнка. Баща й дълго време безуспешно се опитва да промени религията й чрез увещания и накрая чрез мъчения. 
В деня, когато за първи път започнали да мъчат Варвара, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Когато завели Варвара в тъмницата, тя отишла подир нея и цяла нощ останала до прозореца, мислейки през всичкото време за Варвара и за пламенната й вяра, която я подбудила в такава ранна възраст да напусне баща си и всички радости на света, за да изповядва Христа и да страда за Неговото име. Тия мисли възбуждали в сърцето на Юлиана гореща любов към Бога. Тя със сълзи Го молела да дарува и на нея такава вяра, да вложи и в нейното сърце твърдост и готовност да страда за Христа.
Когато извели Варвара от тъмницата и пак я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните страдания, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и довели при управителя. Юлиана заявила, че е християнка. Предали я на мъчения заедно с Варвара.
Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги заставят да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт. Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата им. Двете мъченички с радост преклонили главите си под меча. Сам Диоскор изпълнил на дъщеря си смъртната присъда. 
През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол. През XI век части са преместени във Венеция, Италия. Останалите през XII век отиват в Михайловския Златовърх манастир в Киев от Святополк II, а от 1930 г. почиват в Патриаршеската катедрала "Свети Владимир". Малка частица от тях се намира в софийската църква "Св. Преображение" (кв. "Лозенец").  

Свети Йоан Дамаскин се прославил със съставянето на канони

Св. преподобни Йоан Дамаскин бил родом от Дамаск, от знатен богат род. Страдал за почитане на св. икони: наклеветен в държавна измяна, отсекли му дясната ръка, но с молитва към св. Богородица той я прилепил и зараснала. Кърпата, с която била превързана ръката му, за спомен носел на главата си. Постъпил в манастира на св. Сава Освещени, станал монах в чин презвитер. За своите високохудожествени песнопения той получил името Златоструен. Свети Йоан Дамаскин се прославил със съставянето на канони, от които особено забележителен е Пасхалният. Главната му заслуга е разработването на теорията на църковното пеене.