Църквата почита на 25 февруари св. Тарасий, архиеп. Константинополски

Патриарх Тарасий свикал Седмия вселенски събор, който въдворил мир и съгласие в Църквата

Св. Тарасий се родил в Цариград около средата на VІІІ век от родители богати и знатни, които го възпитавали в благоговеен страх пред Бога и му дали добро образование. Още твърде млад, той станал един от царските съветници.
В това време царувал малолетният император Константин с майка си Ирина, която ръководела държавните работи. Ирина се стараела да възстанови православното почитане на иконите, но ереста, силно поддържана от нейните предшественици, имала много последователи. Патриарх Павел при предишните императори бил подписал правилата, изложени от иконоборците. Тая малодушна отстъпка тревожела съвестта на патриарха, той помолил императрица Ирина да бъде избран друг патриарх и препоръчал Тарасия. Няколко дни подир това Павел се поминал.
Духовенството се събрало да избере негов приемник. Ирина съобщила думите на Павел и всички единодушно избрали Тарасий. Той се съгласил с условието, че незабавно ще бъде свикан Вселенски събор, който да разреши спорните въпроси и със своите постановления да въдвори мир и съгласие в Църквата. Тарасий бил посветен в патриаршески сан. 
Първа негова работа била да напише послание до всички патриарси и епископи - източни и западни, и да ги покани на Вселенския събор. Той написал послание и до римския папа Адриан. В отговора си Адриан проявил вече ония властолюбиви претенции, които по-късно били отчасти причина за окончателното скъсване на отношенията между източната и западната църква, обаче пратил на събора двама епископи. Било решено съборът да стане в Цариград и за място на заседанията бил избран храмът, построен от Константин Велики. Но тълпа войници, които държали за иконоборството, обкръжили храма, като заплашвали със смърт епископите. 
За да се избегне смут в Църквата, съборът се разотишъл и на следната 787 г. отново се събрал в град Никея. Това бил Седмият вселенски събор. На него присъствали повече от 360 епископи под председателството на патриарх Тарасий. Те единодушно утвърдили няколко църковни правила и разрешили въпроса за иконопочитанието. 
Император Константин, като станал пълнолетен, започнал да управлява самовластно и скоро се отдал на страсти и пороци. Той обикнал една своя сродница и намислил да се ожени за нея, като се разведе с жена си Мария. Затова я наклеветил, че иска да го отрови. Но когато тая вест дошла до патриарх Тарасий, той силно възнегодувал.
Боейки се да се обяви против патриарха, Константин го повикал при себе си, като се надявал да го склони. Патриарх Тарасий се отправил при царя заедно с уважавания и благочестив старец Йоан. И двамата го увещавали да остави своето престъпно намерение. Но той се ядосал и заповядал да ги изгонят от двореца.
Константин принудил жена си да постъпи в манастир и се оженил за сродницата си. Оттогава Тарасий станал чужд за царя, като се ограничавал с изпълнението на своите задължения. Константин не царувал дълго време. Патриарх Тарасий доживял дълбока старост и умрял около 806 г. Той е погребан в построения от него манастир на Босфора (на тракийския бряг).