Църквата почита на 22 ноември св. ап. Филимон. Св. Михаил Воин, българин

Светите Филимон, Архип и Апфия били пребити с камъни

Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството от свети апостол Павел и пострадали за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси. Когато веднъж се намирали заедно с други християни на молитвено събрание, езичниците неочаквано ги нападнали. Всички се разбягали, освен светите Филимон, Архип и Апфия, които били хванати и отведени при Артоклис, Ефеския житопазител. Тримата били жестоко бити и изтезавани и така, в мъчение, преминали при Господа.

Св. Михаил Воин извършил чудеса от храброст

Св. Михаил Воин е по произход българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял навярно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил син на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал страх Божи, подвизавал се в молитва и пост, щедро раздавал на бедните милостиня, поради което и неговите родители, и чуждите хора го наричали "светото дете".
Когато станал на 25 години, той бил назначен за началник на дружина във византийската войска. По това време родният му край още не влизал в пределите на Българската държава. В една война на византийския император Михаил III (865 г.) против агаряните, св. Михаил Воин бил оставен от изплашените гърци сам с неговата дружина. Като призовавал името на Бога, той успял да прогони враговете и заедно с войниците си останал невредим. Връщайки се у дома, извършил героическото чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от едно езеро, и спасил една девица от участта да бъде изядена. Но змеят, чиято глава отсякъл, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.
Скоро подир завръщането си в родното място той починал и Господ го прославил с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХIII век (1206 г.), българският цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.

Почитта към св. Михаил Воин като към общобългарски светец

се установила едва след пренасянето на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния пролог е включено най-ранното известно до днес "Проложно житие на св. Михаил Воин Българин", дело на търновски агиографи от XIII век, което споменава неговия български произход.
В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът. По различните мнения става дума за св. княз Борис-Михаил или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкова бил боголюбив, че според житието Михаил Воин бил "пръв сред първите по родовитост християнин" и родителите му, и другите хора го наричали "светото дете".