Църквата почита на 21 февруари преп. Тимотей. Св. Евстатий, архиеп. Антиохийски

Преподобният Тимотей бил ученик на блажения Теоктист

Близо до Олимпийската планина (в Мала Азия, границата между Фригия и Витиния) се намирало едно пустинно място, наречено Символи. Там имало манастир. Архимандрит на този манастир бил преподобният Теоктист, добродетелен мъж, от когото се поучавал на монашески живот преподобният изповедник Платон.
Сред учениците на блажения Теоктист бил и преподобният Тимотей. От млади години той се посветил на монашески подвизи, подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Като умъртвил окончателно в себе си плътта, той бил чужд на страстите и се отличавал с духовно съвършенство. До самата си кончина той пазил душевно и телесно девство, понеже бил дал завет от най-ранна възраст никога да не поглежда женско лице. Поради това се сподобил да стане храм на Светия Дух и възприел дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.
Много години скитал по планини и пустини, живеел сам в Господа и в непрестанна молитва. Достигнал дълбока старост и преминал при Господа.

Свети Евстатий бил наклеветен и изпратен на заточение в Тракия

Св. Евстатий бил изповедник, т.е. страдалец за Христовата вяра, през време на десетото гонение против християнската вяра. Той бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. В този сан Евстатий взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение против еретика Арий. В 326 г. отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал, продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата, бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
След смъртта на император Константин Велики (337 г.) син му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианите, които придобили над него такова влияние, че самовластно преследвали и угнетявали всички, които държали истинското учение на вярата. Много от арианските епископи подписали на Никейския събор православното изповедание на вярата, но след това се отрекли от него и искали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на гонения. Така те свалили Цариградския епископ Павел и го изгонили; направили усилия да погубят и Атанасий Александрийски.
Някои от тях, отивайки в Йерусалим за освещението на храма "Свето Възкресение", дошли и в Антиохия с тайно намерение да свалят Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли намерения, ги приел с най-голяма радост. Веднага те открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Евстатий. Измислили клевета, като го обвинили в безнравствен живот и ерес, съобщили решението си на императора, възбудили в Антиохия народно вълнение, свалили св. Евстатий и го пратили на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони. Свети Евстатий умрял във Филипи в 360 г. Той оставил бележити съчинения.