Църквата почита на 16 януари Честните вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски

Поклонение на Честните вериги на свети апостол Петър

Когато Ирод Агрипа I видял, че убийството с меч на св. ап. Яков, брат Йоанов, се понравило на юдеите, той хванал и Петър през дните на празника Безквасници, задържал го и го хвърлил в тъмница, като го предал на четири четворки войници и мислел след Пасха да го изведе пред народа. Апостол Петър бил пазен в тъмницата, а в това време Църквата непрестанно се молела Богу за него. А когато Ирод щял да го изведе, през нея нощ Петър спял между двама войници, окован с две вериги, и стражи пазели пред вратата на тъмницата. И ето, ангел Господен застанал, и светлина блеснала в тъмницата. Ангелът побутнал Петър в хълбока, събудил го и рекъл: "Стани скоро!" И веригите паднали от ръцете му. Разгневеният Ирод умъртвил всички стражи, които пазели Петър в тъмницата.
По-късно учениците на ап. Петър успели да се сдобият с веригите на първовърховния апостол и те били предавани на поколенията в продължение на векове като скъпоценна и чудотворна светиня. Вярващите получавали чрез тях изцеление от различни болести.
Дошлата на поклонение в Йерусалим императрица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, получила тези вериги от патриарх Ювеналий. Евдокия веднага изпратила едната верига в Цариградската църква "Свети Апостоли", а другата - на дъщеря си Евдоксия, жена на западния римски император Валентиниан III. Евдоксия построила храм в чест на апостол Петровите вериги.

Св. преподобни Ромил Видински се подвизавал дълго в Атонската Света гора

Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му - грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование. Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил подстриган за монах с името Роман. 
Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността Парория ("Пригранична" - на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и отишъл там, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска Св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам - в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", където починал на 16 януари 1375 г.