Църквата почита на 13 декември св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица

Св. мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест не отстъпили от вярата си и били наказани със смърт

Във времето на страшното гонение срещу християните при Диоклетиан и Максимиан започнали смутове и вълнения в Армения и Кападокия. Царете пратили там двама сановници - Лисий и Агриколай, с повеля да съдят християните колкото може по-строго. Но гонението само възбуждало в тях голяма ревност.
Св. Презвитер Авксентий заедно с множество християни в гр. Саталион били заловени, докарани и затворени в тъмница, за да бъдат съдени. В деня, определен за съд, един от най-знатните и богати градски сановници и военачалници - Евстратий, дошъл в тъмницата и заедно със затворниците се отправил на съд при Лисий. Изведнъж Евстратий, като издигнал глас, започнал да слави подвига на християните и да изповядва вярата си в Христа. Лисий заповядал да му снемат знаците на войнското звание и да го подложат на изтезания, но Евстратий останал здрав и невредим. Виждайки това, мнозина от народа започнали да славят Бога на християните. А един от другарите на Евстратий - Евгений, извикал гръмогласно:
- Лисие, и аз съм християнин, и проклинам твоите лъжливи богове!
Лисий заповядал да хванат Евгений и заедно с Евстратий да го отведат в тъмницата.
На другия ден на Лисий предстоял далечен път в гр. Никопол. Той заповядал подир него да водят и затворниците. Те дошли по пътя в родния град на Евстратий и Евгений. Един човек на име Мардарий се присъединил към тях, като викал: "И аз съм християнин!" Отвели всички затворници в градската тъмница, а с тях и Мардарий, като известили за него на Лисий. Той страшно се разгневил и още там осъдил на смърт презвитер Авксентий, който бил посечен с меч, а после Мардарий и Евгений.
След това Лисий отишъл да направи преглед на войските, които се намирали в града. Между тях забелязал един войник, на име Орест, който го поразил със своята красота, стройност и ловкост във военните упражнения. Но като видял, че на гърдите си носи кръст, Лисий заповядал да хванат войника и да го турят при другите християни. В гр. Никопол пък множество войници се явили при него, като обявявали себе си за християни. Вързали и тях и ги затворили в тъмница. Но Лисий се боял да не би смъртното наказание на такова множество хора да предизвика вълнение в народа. Страхувал се и от проявата на Христовата сила. Най-после той решил да отправи Евстратий и Орест при Агриколай в гр. Севастия (Армения).
Агриколай бил крайно жесток към християните. Но когато видял и чул Евстратий, пожелал да го спаси и го молел да се поклони престорено на боговете, като му обещавал дарове и почести, но Евстратий останал твърд. Той присъствал на смъртното наказание на младия войник Орест. След това в тъмницата Евстратий бил утешен чрез посещението на севастийския епископ св. Власий, от когото приел св. Причастие. На другия ден св. мъченик радостно изслушал смъртната присъда. След това влязъл в огнената пещ и тихо предал душата си.